Неврофизиолози за пръв път анализираха мозъчната дейност на човек, който не може да вижда цифрите от две до девет, но може да чете и да общува нормално с околните, съобщава ТАСС.
"Този човек е същински парадокс. Опитахме се да разберем какви когнитивни процеси протичат в мозъка му и как", казва Майкъл Маклоски, неврофизиолог от университета Джонс Хопкинс в САЩ. Той и колегите му са обобщили резултатите от изследването си в статия за списанието на Националната академия на науките на САЩ.
Увреждането на различни мозъчни тъкани в резултат на инсулти, травми или генетични дефекти от една страна са причина за развитие на тежки нарушения в работата на мозъка или на причудливи аномалии, които не са характерни за останалите хора. От друга страна хората с подобни проблеми често помагат на учените да разгадаят вътрешните механизми на работа на мозъка и на човешкото съзнание.
Преди две години британски неврофизиолози под ръководството на проф. Саймън Барън-Коен разкриха механизма на развитие на рядък вид синестезия - способността да се "вижда" музиката и изучиха генома на представители на три семейства, притежаващи тази рядка аномалия, пише dariknews.bg.
Маклоски и колегите му откриха интересна и необичайна особеност на човешкото съзнание и възприятие на околния свят, изучавайки работата на мозъка на доброволец, страдащ от рядка форма на невродегенеративна болест. Доброволецът, известен само с инициалите Р.Ф.С., дълго време не е имал никакви проблеми с работата на мозъка.
През 2010 г. той започва да страда от силни главоболия, загуба на зрение и мускулни спазми, както и от множество други оплаквания, които се задълбочават. Впоследствие лекарите установяват, че оплакванията са свързани с това, че при пациента атрофира значителна част от кората, мозъка и дълбинните слоеве на мозъка.
През август 2011 г. тези процеси водят до развитието на странна форма на метаморфопсия, която се изразява в деформация във възприемането на цветове, форми, положение и др. Пациентът, който е 60-годишен геолог, загубил способността си за разпознава цифрите от две до девет поотделно и в комбинации.
Вместо това пациентът виждал набор от случайни линии и други хаотични рисунки, самият мъж казва, че вижда нещо като "топка спагети". Неврофизиолозите установили, че всеки малък предмет, поставен пред една от тези цифри, става невидим за мъжа. Въпреки това обаче той запазва способността си да чете и да възприема останалите предмети наоколо.
Подобна избирателна метаморфопсия по принцип е невъзможна, казва Маклоски. Затова учените изследвали мозъка на доброволеца с електроенцефалограф, докато му давали да гледа изображения на предмети с и без цифри върху тях.
Изследването установило, че независимо, че не вижда цифрите и вписаните в тях изображения, мозъкът му реагира абсолютно идентично според енцефалографа при вида им, както и при вида на вписани в цифри изображения. Последващите опити разкрили, че мозъкът на мъжа разпознава и разчита думи, вписани в цифри, независимо от това, че мъжът не осъзнавал съществуването им.
Резултатите от изследването показват, че възприятието и съзнанието не са неразривно свързани, както досега смятаха повечето философи и неврофизиолози, а са отделни феномени. Учените тепърва ще изясняват как са свързани помежду си и защо връзката между тях е нарушена в мозъка на Р.Ф.С.