Произходът на тези столетници е забулен в мистерия. Кожата им е по-светла от тази на всички съседни нации, а езикът им (бурушаски) е подобен на баския.
В далечния север на Пакистан, в планинската долина Хунза, разположена в района Гилгит-Балтистан, хората живеят до рекордните 120-130 години. Някои от тях дори празнуват 145-и рожден ден, преди да напуснат този свят, предава БГНЕС.
Точният брой години е труден за определяне, тъй като хунзите нямат доказателства в подкрепа на своето дълголетие, съобщава "Панкуфър". В останалата част на Пакистан продължителността на живота е 67 години, но на покрива на света, в изолираните пустини на Хималаите, съществуват напълно различни закони за живота и смъртта.
Изследователите са забелязали, че жените могат да забременеят много късно, на 60 и повече години, а също така се смята, че хората там не се разболяват от рак. Учените търсят обяснения в околната среда и храната.
Хунзите пият вода от ледниците, сами отглеждат храната си и тъй като са откъснати от околните градове, не ядат нищо преработено. Кайсиите често са в менюто им и по време на гладуване в продължение на дни или дори месеци те не ядат нищо, освен пресен сок и пресни плодове. Месото не присъства в менюто им всеки ден, а зърнените култури и зеленчуците доминират.
Те практикуват йога, дихателни упражнения и медитация. Предполага се, че са потомци на воините на Александър Македонски, които не са могли да го последват и са решили да останат в Хималаите.