Представители на 140 държави след напрегнати среднощни разговори постигнаха в Женева съгласие за договор, който ще ограничи употребата на живак, съобщи Би Би Си.
В официалното съобщение се уточнява, че договорът трябва да бъде финализиран на форума на ООН през октомври в Япония.
Ограниченията ще засегнат редица промишлени сектори, но ще бъдат от ключово значение за опазването на околната среда и здравето на хората.
Стъпката е фундаментална, защото през последната година се отчита ръст от замърсяването с живак в предимно в страните от Третия свят.
Живачните съединения проникват в организма през дихателната система, храносмилателния тракт, през кожата и лигавиците.
Най-тежко се засягат бъбреците, централната нервна система и миокарда.
Най-често отравяния причиняват следните живачни съединениа: каломел (живачен хлорид), сублимат (живачен дихлорид), живачен йодит, живачен сулфид, живачен оксицианид, живачен амидохлорид (в бялата живачна маз). Живачните пари представляват опасност за хронично отравяне. Металният живак, както и живачната амалгама на огледалата са практически безопасни.
Живакът и неговите съединения намират приложение в производството на електрически материали, измерителни уреди, в химическата промишленост, селското стопанство, в медицината.