Когато пътешественичката Марина Ершова решава да се впусне в приключение до Азербайджан, семейството ѝ е буквално изплашено. На няколко пъти те я молели да не ходи в Кавказ и това не само, че не ѝ харесало, но я накарало да не се отказва от идеята да се запознае с Азербайджан, предава pochivka.blitz.bg.
„Взех необходимите неща и тръгнах на пътешествие, оставяйки родителите си и всичките им предразсъдъци у дома“, споделя тя.
Преживяването оставило силен отпечатък върху нея, а най-фрапиращото нещо било отношението на мъжете.
Ето какво гласи и разказът на рускинята:
„Страстните погледи на непознати мъже са това, което усетих в първите минути на престоя си в Азербайджан. Хората ме гледаха, обръщаха се и ме следваха с преценяващ поглед и през останалата част от пътя. Аз от любопитство също ги поглеждах.
Въпреки това хората всячески търсеха контакт и с удоволствие започваха разговор. Това също ме изненада. Разбира се, аз се различавах от останалите хора, целият ми външен вид говореше: „Пред теб стои чужденка“. Вероятно затова хората идваха и ме питаха дали имам нужда от помощ и дали трябва да ми показват посоките. Честно казано, влюбих се в тяхната откритост и любезност.
Но когато прекарах повече от планираното време в Азербайджан, започнах да разбирам други неща за местния манталитет. Между другото, руският ми произход много интересуваше мъжете наоколо. Всички показваха внимание. А поканите на гости вкъщи за пиене на чай се чуваха по-често и от здравей.
Да си в Азербайджан и да не отидеш на гости означава да не разбереш нищо от истинската същност на страната. Затова отивах с удоволствие (не навсякъде, разбира се).
Картината при едно непознато за мен семейство е следната: мъжете седят, жените вършат нещо и след това всички излизат. Не им е позволено да се хранят на една маса с главата на семейството. Независимо дали става дума за съпругата или за любимата дъщеря. Всички, заедно с бабите, се хранят в друга стая.
Когато мъжете приключат с вечерята си и напуснат масата, домакините идват и отново почистват всичко. Обслужване като в ресторант. Мъжете даже няма да посмеят да вземат чиния със себе си, за да помогнат по някакъв начин на жена си. Това просто не е в техните компетенции.
Азербайджанските мъже имат нещо много по-интересно да правят от това да помогнат на жените си в кухнята. А именно, да се съберат с цялата мъжка компания и да клюкарстват.
Но дори и моментите в кухнята не бяха това, което привлече най-силно вниманието ми. Всичко това беше едва началото на разбирането ми за Азербайджан.
Със сигурност тук уважават жените, но по свой начин. Споменават с добро своята майка, съпруга и красива дъщеря, но в същото време жените не могат да се занимават със сериозен бизнес, нямат право да ръководят големи предприятия. Животът е в ръцете на съпруга им и каквото каже главата на семейството, това трябва да се случи.
Както казват самите азербайджанци, ако жената се подчинява на всичко, което ѝ се нарежда, тогава ще получи уважение.
По време на това пътуване имах честта да срещна различни хора. Живях в домовете им като най-важния човек. Гостът тук определено е на по-голяма почит от собствените жени на азербайджанците. Запознанството с мъже е най-лесното нещо – те сами с желание започват разговор, независимо дали седя на пейка в парка с книга или се разхождам по пазара.
Извадих си поука от това пътуване – азербайджанците умеят да възхваляват хубавия живот. Но като се сетя как изглеждат семействата им като цяло, където жената говори със съпруга си след разрешение, веднага се опитах да се измъкна. И едва ли някога ще се съглася да се омъжа за истински азербайджанец.
Защо до добавям към живота си още трудности, които ще се дължат единствено на разликата в манталитета?
Азербайджан е прекрасен със своите традиции, но слава Богу, аз съм просто турист тук и затова всичко наоколо ме впечатлява толкова много. Ще се радвам някой ден отново да посетя Азербайджан и вече да не гледам на всичко толкова наивно“.