На 24 април, Великден, имен ден празнуват всички, които носят името Велик, Велика, Велико, Велин, Велислав, Величка, Величко, Велка, Велко, Вельо, Вили и Велина и производните им, пише Actualno.com.
Великден е известен още като Възкресение Христово и Пасха. Празникът се чества на третия ден, след като Иисус Христос е разпнат и погребан. Тогава, на гроба на Спасителя на хората отиват жени мироносци и те виждат, че тялото го няма - Христос е възкръснал! След великото събитие Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на всички апостоли.
Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата приканва вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - победата на Исус Христос над смъртта. Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича "Страстна седмица", означаваща страдание. Нарича се още и "Велика седмица". Това са последните дни от земния живот на Исус.
Седмицата след великия ден пък се казва Светла седмица, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички. На Великден имен ден празнуват всички, които носят имената Велик, Велика, Велин, Велислав, Вили, Витан и производните им. Иисус Христос е възкръснал след еврейския празник Песах, затова християнският празник е в зависимост от еврейския. Пасхата, или Песах, е празник във връзка с Изхода от Египет – бягството на евреите под водачеството на Моисей от Древен Египет. На Първия вселенски събор от 325 г. се решава Възкресението Христово да се чества в неделния ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Песах, то според решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно. Според църквата възкресението на Иисус Христос е онзи исторически факт, който дава основа на цялото християнство. Св. ап. Павел разбирайки, че целият смисъл на християнството е неразривно свързан с Христовото Възкресение пише: "Ако... Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви...".