"Бях изгубен в пустинята в продължение на девет дни и половина – и се поддържах жив със сурови прилепи и урина." Това сподели наскоро маратонецът Мауро Проспери пред The Guardian. Участието му в екстремен маратон през пустинята Сахара вървеше добре, докато той не губи пътя си.
Marathon des Sables е известно пешеходно състезание – 250 км при екстремни горещини през терен, който варира от триетажни дюни до каменисти участъци.
Проспери, който е бивш олимпиец, е сред най-бързите състезатели. Но когато започва да минава през част от състезанието, която е съставена от малки дюни, пясъкът около него започнал да се повдига и да се върти.
„Малките дюни, за разлика от големите, се движат“, разказва той. Вихренето наподобява танц, отначало ритмичен и хипнотизиращ, но ритъмът стана интензивен и преди да разбере какво се случва, Проспери се изправя пред жълта стена. „Не можах да видя нищо. Вятърът духаше толкова силно, че от летенето на пясък болеше.”
В акт на отчаяние Проспери също така решил, че ще отнеме собствения си живот, за да свършат мъките. Покрай работата си като полицай, той знаел, че ако не намерят тялото му, семейството му няма да получи парите от застраховката. Затова той решил да пререже вените си, надявайки се че бързо ще умре и скоро някой ще намери останките му. Това обаче не се случило. След като направил прорезите на ръцете си и се унесъл от загубата на кръв, на сутринта той отново се събудил и установил, че е жив. Заради тежката дехидратация кръвта му се сгъстила толкова бързо, че почти нищо не изтекло и тялото му се запазило само.
Тогава той осъзнал, че трябва да живее и направил всичко по силите си, за да го стори. Продължил да върви, да пие дори урината си, за да запази някаква вода в тялото си, докато не съзрял стадо кози в далечината един ден, пастирувани от малко момиче. С вървене Мауро неусетно стигнал до Алжир, където първо го откарали в полицията, но после бил приет в интензивното отделение на болница, в която прекарал седмица.
Въпреки преживяването, което го откарва до ръба на себе си и дори на косъм от смъртта, Мауро се завърнал на Marathon des Sables две години по-късно, като окончателно се отказал от екстремния маратон чак през 2017 година.