Вълчан войвода е един от най-легендарните борци за свобода в нашата история. Многобройни са митовете, преданията, песните за него. Макар да няма достатъчно исторически документи за неговия житейски път или те да са доста противоречиви, до нас достига информация за неговия живот. Не се знае с точност дори истинското му име.
Съществуват две теории, според които името му е Вълко Бимбелов или Вълчан Пандурски. Предполага се, че е роден през 1770-1780 г. в село Паспалево, Лозенградско и на младини бил овчар. Любимата му Рада била харесана от местен турчин - нещо, което често се случвало в ония времена. Това била причината за гнева и бунта на младия овчар и в последствие предопределило съдбата му.
Турчинът извикал Вълчан и го заплашил повече да не търси девойката, ако иска да запази живота си. Младият мъж не се примирил, събрал чета и тръгнал да спасява момичето. Една вечер четниците причакали турчина и го убили, а Вълчан спасил любимата си.
Но скоро българите били нападнати, последвало сражение, в което Рада загинала. Преследван от турците, младежът бил принуден да избяга от родния край и стигнал до Бяло море. Тук се сприятелил с гърка Спирос и двамата събрали чета, с която спирала турските кервани в проходите и ги обирали, пише actualno.com.
Богатствата на Вълчан войвода
В почти всички истории за хайдутина се разказва за притежаваните от него несметни богатства. Вълчан войвода обирал керваните на преминаващите турци. Все повече четници се присъединявали към него. Четата му достигнала около 300 души и действала главно в Източна и Югоизточна България. Четата му нападала керваните, които идвали от Цариград да събират местните данъци.
Освен със смели четници, Вълчан имал още едно голямо предимство. Разполагал с шпионин, внедрен в обкръжението на самия султан. Смята се, че това е митичният Кара Емин Ага, който изпращал информация на войводата кога и как ще преминат керваните. Само за няколко години четниците натрупали огромни богатства. Освен че обирали пътуващите кервани през проходите, открили древни римски съкровища.
С намерените богатства войводата помагал на бедните българи, строил църкви и манастири. Богатството му било толкова голямо, че се говори как хайдутинът пратил свои хора при руския цар, които да уговарят Русия да започне война с Османската империя, а войводата ще заплати всички разходи. Друга легенда гласи, че Вълчан дал огромна сума пари на Евлоги и Христо Георгиеви, за да построят Университета.
Как умира Вълчан войвода?
Смята се, че митичният войвода умира в Браила някъде около 1863 г., където отива да живее заедно с най-близкия си съратник поп Мартин. Според Петко Р. Славейков Вълчан войвода е заловен от леденишкия спахия Ахладоолу и тогава предводител на четата става Рада войвода.
Мистерия около съкровищата на Вълчан войвода
И днес иманяри се опитват да намерят несметното богатство на Вълчан войвода. Носят се легенди за няколко пещери, в които може да е скрито то. През последните два века иманяри разкопават всички предполагаеми пещери в търсене на съкровището, чиято съдба все още е неизвестна. Мълвата твърди, че съкровището на Вълчан войвода е обвито с проклятие, което преследва иманярите. През 20-те години на миналия век френска експедиция успява да влезе в тунелите под Белинташ в търсене на богатството и повече не се появява.
През 70-те години комунистическата партия изпраща екип да рови за съкровището на хайдутина. Няколко седмици специалистите обикалят с металотърсач гората около Аркутино и разпитват местните жители. Накрая стигат до рибаря бай Яне, който твърди, че когато бил дете, някогашен съратник на хайдутина му разкрил къде е имането. Старецът завел екипа до мястото. На другата сутрин открива там само голям трап, а от хората нямало и следа.
Преди да умре, Вълчан войвода оставил карта от овча кожа с местонахождението на богатството си. Неясно как този документ изчезва мистериозно. Друг търсен от иманярите документ е тефтерчето на отец Мартин, неговия сподвижник, в което също се смята, че е описано къде е заровено имането.
Паметник на Вълчан войвода
Личността на митичния хайдутин вдъхновява скулптурите Димо Бойчев и Владо Мъников, които изработват паметник в село Раювци, на около 11 км от град Елена. Паметникът е издигнат през 2015 г. на живописна местност, известна като Вълча поляна над язовир Йовковци. Предполага се, че четниците на Вълчан войвода често са пребивавали на това място при многобройните си преходи през Балкана. Войводата е изобразен в цял ръст, облечен в традиционни хайдушки одежди и е стъпил върху 3 сандъка със златни съкровища.