В границите на окупираното кипърско село Давлос, в местността Викли (Галуния), се намира удивителна геоложка формация, състояща се от редуващи се слоеве глина, мергел, пясък, варовик и други скали. Това предаде за БТА кипърската агенция КНА.
В миналото местността е идентифицирана от изследователи с името „Ахейско крайбрежие“, което се споменава и от древния географ Страбон. Това не е археологически документирано, обясни пред Кипърската новинарска агенция Мария Макри, служител в Отдела за антики. В района е открито древно селище, което отделът за антики обявява за древен паметник през 1971 г. Ахейците колонизират Кипър от 1210 до 1000 г. пр. Хр.
Първоначално тази местност е „открита“ от фоторепортера на Кипърската новинарска агенция Катя Христодулу през април миналата година. Уникалните ѝ снимки на скалите и видеото ѝ заинтригуват колегите ѝ от КНА, които решават да проучат по-подробно мястото, според някои слухове - „Ахейският бряг“.
Според Мария Марки, която познава добре района, по северното крайбрежие на Кипър, от Кормакитис до Апостолос Андреас, може да се намери най-широко разпространената геоложка формация в геотектонската зона Пентадактилос – Флиши от Китрея.
Марки обясни, че това е литоложка формация, състояща се от редуващи се слоеве глина, мергел, пясък, варовик и други скали, която според д-р Константину и Панагидис е образувана от 95% седиментни отлагания, пренесени от силни морски течения през средния миоцен от Южна Мала Азия, и 5% от ерозионни материали от планинската верига Пентадактилос.
„В продължение на хиляди години слоевете глина, мергел и варовик са ерозирали от морската вода, за разлика от пясъчните слоеве, които са устойчиви на ерозия. Това явление образува в някой части на северното крайбрежие, особено в района на Давлос, специален пейзаж, който често създава впечатление за изкуствена конструкция, но в същност е изключителен геоложки феномен“, каза още Марки.
Районът се намира в границите на село Давлос, по-точно в местността Викли (Галуния). Марки, каза, че този обект е бил проучен от археолози в началото на 70-те години на миналия век, преди незаконното турско нашествие през 1974 г., от бившия директор на Отдела за антики д-р Хаджисава.
Марки обясни, че според д-р Хаджисава в района е открито голямо селище, съществувало през елинистическия период (312-58 г. пр. Хр.), от римския период (58 г. пр. Хр. – 395 г. сл. Хр.) и раннохристиянския периода (395 г. до средата на VII век сл. Хр.).
Селището се намира на около 5 км североизточно от село Давлос и на 5,5 км северозападно от село Коми.
„Останките заемат площ от 300х200 метра върху скалист терен, разположен на границите между двете села. В западната част има малък залив, който вероятно е използван за пристанище в древността. Наличието на големи количества керамика и строителни материали, свидетелстват за значението на обекта“ каза още Марки.