Кики от Дибич: Първият полтъргайст на демокрацията

Случаят с паранормалното явление, станало известно като полтъргайстът Кики от шуменското село Дибич (както и подобните проявления в Пловдив и Плевенско), продължава да вълнува любителите на мистичното в България. В зората на демокрацията, когато цензурата падна, медиите изведнъж се наводниха с истории за извънземни, ясновидци и пакостливи духове. Феноменът от Дибич се превърна в абсолютна сензация, увличайки хиляди българи в дебати съществува ли невидимият свят.

Как започна всичко в село Дибич?

В началото на 1990 г. в къща в село Дибич започват да се случват необясними неща — чуват се странни почуквания, предмети се местят сами, а стъклени шишета левитират. Очевидци разказват как невидима сила комуникира с обитателите чрез кодирани удари (един за „да“, два за „не“). В епоха без интернет, вестниците бързо разпространяват историята и превръщат „Кики“ в нарицателно име за всеки мистериозен шум у дома.

Според архивите на научно-популярни платформи като Списание Наука - Форум Наука, подобни феномени почти винаги са се концентрирали около семейства с деца в пубертетна възраст. Психолозите обясняват това с т.нар. „неволева психокинеза“, предизвикана от стрес. С израстването на децата в Дибич, пакостите на Кики внезапно спират, оставяйки след себе си десетилетия на митове.

Огледало на прехода и медийна сензация

Феноменът бързо напуска пределите на Шуменско. Медийният интерес е толкова голям, че журналисти от цялата страна започват да търсят „Кики“ и на други локации, включително в Плевенския регион и Пловдив. Изследователи на паранормалното като Христо Нанев споделят, че полтъргайстът е общувал избирателно и е отразявал скритото подсъзнание на хората от онова време. Жаждата за сензации след десетилетия на информационно затъмнение превръща пакостливия дух в перфектния параван за бягство от сивото и трудно ежедневие на прехода.

Днес местните жители на село Дибич си спомнят за случая с усмивка. Мнозина са на мнение, че зад „чудото“ е стоял просто талантлив селски артист или детска игра, на която тогавашните вестници са дали национална трибуна. Въпреки това, историята за първия полтъргайст на българската демокрация остава златна страница в родната попкултура.