Когато сме влюбени, често казваме на шега, че някой ни е завъртял главата. С пеперудите в стомаха често идват и други екстри - като разсейване от ежедневните задачи или пък глупава усмивка, която се появява на лицето ни само при мисълта за обекта на любовните чувства. А сега вече имаме научно оправдание за всичко това, защото любовта доказано променя случващото се в мозъка ни, пише lifestyle.bg.
Учени от University of Colorado at Boulder правят интересно изследване, с което доказват, чe мозъкът ни произвежда хормона допамин в по-големи количества, когато сме с половинката си. А след раздяла този "уникален химичен отпечатък" се заличава.
Допаминът е този, който ни кара да се чувстваме страхотно след парче шоколадова торта, изпушена цигара или дори доза кокаин. Виновник е и за удоволствието, което изпитваме и от други зависимости като тези към хазарта.
Затова и не е особена изненада, че когато сме влюбени, ние се чувстваме в една или друга степен зависими от партньора си. Именно заради този хормон искаме и да прекарваме колкото се може повече време с него.
Обект на научния експеримент са специален вид гризачи, известни с това, че винаги създават моногамни връзки и са едни от тези от 3 до 5% от бозайниците, които го правят. И те също като хората се стремят да създадат дълги отношения и семейство, а при раздяла страдат много. Чрез наблюдение върху тях учените успяват да установят какво се случва в мозъка ни при интимна връзка и какво - когато тя приключи.
Това е и първото научно доказателство, че невротрансмитерът допамин има основна роля за поддържане на любовта жива. Оказва се също, че някои хора оставят "уникален химичен отпечатък" в нашия мозък, което ни кара да искаме да имаме по-близка връзка с тях и тя да се развива.
С помощта на специални оптични сензори се отчита активността в нуклеус акумбенс - част от мозъка, отговорна за мотивацията да търсим различни награди - от вода и храна до наркотици и други, които предизвикат пристрастяване. И всеки път, когато мишките видят своя партньор, дори преминавайки през различни препятствия, се отчита висок скок в нивата на допамин.
В друг експеримент гризачите се разделят от половинките си за четири седмици, което за тях е прекалено дълго време, в което могат да си намерят и друга половинка. Когато се виждат отново, те се помнят, но този специфичен допаминов пик, техният "отпечатък на желанието" сякаш е изчезнал, обясняват от Science Daily.
Учените смятат, че това е един вид рестарт на мозъка, с който бозайниците стават готови за започване на нова връзка. И това може да е добра новина за всички, които преминават през раздяла или загуба на партньор, защото очевидно мозъкът ни има ефективен начин за справяне с промяната - само му е необходимо малко време, за да започне на чисто.