Tаз нощ ще преместим часовниците си с един час напред, за да минем на лятното часово време. Промяната, макар и целяща да удължи деня и оползотвори използването на слънчевата светлина, предизвиква смущения в моделите на съня на над милиони души по света, а последиците от това без съмнение се усещат почти навсякъде.
Преходът във времето прави нещо повече от това просто да причини смесени чувства, умора и лошо настроение. Изследователите казват, че промяната има дългосрочни отрицателни последици за нашите тела и умове.
Има седем неща, които трябва да знаем за смяната на времето и как ни се отразява то:
1. Промяната може да бъде опасна за здравето
„Научните доказателства сочат рязко увеличаване на неблагоприятните последици за здравето от смяната на часовниците, включително ръст при случаите на инфаркт и инсулт“, казва експертът по съня Адам Спира, професор по психично здраве, цитиран от vesti.bg.
Промяната може да донесе и повишен риск от смущения в настроението и приемане в болница, както и повишено производство на възпалителни маркери в отговор на стрес. Честотата на автомобилните катастрофи също нараства веднага след минаването с един час напред, казва Спира. Проучване от 2020 г. установи, че превключването повишава риска от фатални пътнотранспортни произшествия с 6%.
2. Лятното часово време е въведено, за да пести енергия, но днес може да направи обратното
Бенджамин Франклин изобретява концепцията през 1784 г., вярвайки, че по-ранното ставане ще спести използването на свещи и ще спести пари на хората. Преместването на часовниците напред, за да се използва по-добре дневната светлина през по-топлите месеци, беше официално прието по време на Първата световна война като част от глобален опит за пестене на енергия.
Тази обосновка е част от това, което поддържа лятното часово време на практика, но теорията е колеблива, според изследване като този документ от 2017 г., публикуван в International Association for Energy Economics Journal. С развитието на обществото осветлението се дължи на по-малко общо потребление на енергия. По-скоро удължаването на дневната светлина насърчава хората да използват повече климатици и отопление.
Други привърженици казват, че допълнителната дневна светлина във вечерните часове през пролетта и лятото е полезна за психичното здраве на тези, които работят през деня. Това също беше опровергано - данните от проучване от 2020 г., публикувано в PLOS, показват, че промяната изостря разстройствата на настроението, депресията, тревожността и злоупотребата с вещества.
3. Повече слънчева светлина след работа не означава непременно по-добро здраве
Слънчевата светлина е най-мощният синхронизатор на нашите циркадни ритми – вътрешно генерираните часовници, които телата ни следват. Спира казва, че въпреки че е полезно да имаме повече време за дейности на открито вечер, „излагането на повече светлина по-близо до времето за лягане прави по-трудно заспиването в обичайното ни време за лягане и може да намали количеството сън, което можем да получим всяка нощ.”
Също така губим светлина сутрин, след като много от нас да се събуждат в тъмното. Това е лошо, казва Спира, защото излагането на светлина сутрин има предупредителен ефект и ни помага да поддържаме силен циркаден ритъм.
„Ние функционираме най-добре, когато нашият цикъл сън-събуждане следва слънцето. Ставаме сънливи, отчасти поради освобождаването на мелатонин, когато се стъмни. През пролетта, когато преминаваме към лятното часово време, увеличаваме количеството светлина, на което сме изложени вечер.“
4. По-малко сън означава повече рискове за здравето
Преместването на часовниците напред през пролетта води до заспиване и събуждане, преди нашите вътрешни часовници да са готови за това. Това несъответствие продължава по време на лятното часово време, казва Спира, и може да намали количеството сън, което можем да получим, в ущърб на здравето ни.
„Последиците от недостатъчния сън включват влошаване на сърдечно-съдовото здраве, увеличаване на диабета и затлъстяването, по-лошо психично здраве, по-ниска когнитивна ефективност и увеличаване на риска от злополуки с моторни превозни средства“, казва той.
5. За определени групи тези промени във времето имат по-голямо отрицателно въздействие върху здравето
Популациите, живеещи в западните граници на часовите зони – които стават светли по-късно сутрин и вечер – и хората с малък контрол върху графиците си, като например работниците на смени, които шофират на работа много рано, са изложени на по-голям риск от несъответствие.
Тийнейджърите , които спят по-малко, често имат проблеми с поведението, ученето и вниманието, както и повишен риск от злополуки, наранявания, високо кръвно налягане, затлъстяване, диабет и проблеми с психичното здраве. Проучване от 2015 г., публикувано в Journal of Clinical Sleep Medicine, установи, че по време на учебните дни след смяната на часа учениците са по-сънливи, имат по-бавно време за реакция и са по-малко внимателни.
6. Лятното часово време може да стане постоянно
През последните години имаше известен шум относно преминаването към постоянно лятно часово време чрез Закона за защита на слънцето, но Спира подкрепя постоянното стандартно време.
„Законът за защита на слънчевата светлина би довел до постоянно разминаване на вътрешните ни часовници с времето на нашите социални часовници – часовниците на нашите стени, китките и телефоните ни. Това би било лошо за здравето на населението".
Доказателствата за рисковете за здравето и злополуките след промяната са толкова големи, че AASM заяви, че подкрепя изцяло премахването на лятното часово време в полза на постоянното стандартно време.
7. Има начин да управлявате промяната
За щастие, повечето хора могат да се адаптират към смяната на времето в рамките на около седмица, казва Спира. За да го улесни, AASM предлага списък с предложения, които да помогнат на хората да се подготвят, като постепенно коригиране на времето за сън и събуждане, настройване на часовниците с един час напред в събота вечер и лягане в обичайното време за лягане и излизане навън за известно време до ранна сутрешна слънчева светлина в неделя.