Във втората неделя от Великия пост почитаме паметта на св. Григорий Палама. Тази година датата е 31 март - денят, в който католическият свят празнува Великден.
Св. Григорий си спечелил името на учен богослов и голям борец за православната вяра. По нрав той бил кротък, благороден, винаги въздавал добро за стореното му зло, търпеливо понасял бедите. По живот бил добродетелен и свят. Удостоен бил от Бога с дара на чудотворство, пророчество, както и с дара на постоянния покаян и умилителен плач, от който се повредили очите му.
Отива си от този свят на 14 ноември 1359 г. на 63-годишна възраст.
Осем години след смъртта му бил признат за светец. Св. Църква го възпява като светилник на Православието, учител и твърдина на Църквата, украшение на монасите, непобедим поборник на богословите, проповедник на благодатта и свещен орган на премъдростта.
В какво се е състояло учението на св. Григорий Палама?
В основата си то е учението на древните отци-мистици, само че в ново осветление, известно под името исихазъм. Пръв проповедник на исихазма на Балканите бил св. Григорий Синаит, а негов теоретик и апологет бил св. Григорий Палама.
Теорията се състои в духовно самовглъбяване, в разсъдителна или т. нар. "умна" молитва, провеждана в пълно мълчание, което довежда до безстрастие, богопознание и достигане до божествените тайнства, до които човешкият ум иначе не може да се възмогне.
Св. Григорий в противовес на Варлаам и на тогавашните богомили учил, че човешкото тяло, ако и да е повредено от греха, то е Божие творение и храм на Св. Дух и следователно - способно на святост, предава Блиц.