Отидете към основна версия

17 776 7

Защо и как безработни да плащат здравни вноски

  • здравни вноски-
  • неосигурени-
  • здравни осигуровки-
  • заокон за здравното осигуряване-
  • нигяр джафер-
  • десислава атанасова-
  • агенцията за социално подпомагане

За най-бедните се грижи Агенцията за социално подпомагане с прословутото ПМС № 17

Ако скоро не сте били сред легиона на безработните, значи може би...ви предстои. Въпреки слабия полъх на размразяване на икономиката, краят на кризата не се вижда, а периодът, в който загубилите препитанието си могат да разчитат на трудовата борса, се стопява бързо като мартенски сняг, преди новата възможност да се появи. Особено ако вече не сте на 35...

Тогава?! Може би имате апартамент от по-добрите времена на родителите си и кожено палто?! Да, но те не се ядат. Още по-малко пък плащат здравни вноски... Колкото и цинично да звучи, ако не „шитнете“ палтото, а си го носите, защото е студено, и не пуснете квартиранти в жилището, защото всъщност то ви е единствено и няма къде да отидете, вие не минавате за бедни, макар да нямате никакви доходи...

Според Закона за здравното осигуряване обаче онези, които не подлежат на осигуряване (с други думи и най-общо казано – безработните) също са длъжни да внасят осигурителни вноски - върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се. Ето какво споделя изпаднала в  подобна ситуация читателка на Факти.бг:

„Много бих искала да можете да направите нещо, за да се промени Законът за здравното осигуряване в чл.40 ал.5, където е записано, че безработни и студенти над 26 години трябвало да плащат здравни осигуровки... И откъде ще вземат тези суми, като не работят?

Пише ви 62-годишна жена, една от многото безработни, с две висши образования и с недостатъчен стаж, за да се пенсионира. Работя от време на време, "на парче", когато и където намеря, за да заместя колега. Тъй като нямам достатъчно доходи за живот и не мога да се осигурявам здравно, почти и не ходя на лекар.
Но се случи лошото, след силна крампа счупих крак.

В "Пирогов" казаха, че се нуждая от спешна операция. Трябваше да се платят здравни осигуровки за 3 години плюс закупуване на пластинка – 854 лв., плащане за престоя и за лекарства...около 2000 лв. Позвъних на приятел, който не знам как намери финансите и се питам, ами ако човекът не беше ги намерил?! И как ще му се издължа, като още не мога да се движа?

Какъв е този абсурден закон за здравно осигуряване? Защо безработни, за които държавата не си мърда пръста да им осигури работа, нито получават доходи от някъде, трябва да плащат здравни осигуровки?...“.

Тъй като проблемът не се отнася до единици, а както разбрахме от последните статистики – до стотици хиляди, решихме да потърсим най-компетентния отговор. Обърнахме се първо към законодателите в Народното събрание да коментират каква е логиката на закона в тази му част.

Логиката на закона е, че всеки човек трябва да бъде здравно осигурен, обясни председателят на Здравната комисия в парламента д-р Нигяр Джафер (ДПС). За бедни, безработни и социално слаби, които докажат документално, че са такива, има фонд, покриващ техните вноски. Такава е била поне презумпцията в началото... „Друг е въпросът, че сега здравно неосигурените са 2 милиона (макар че около 1 млн. са в чужбина). Проблемът е много голям, защото вече се нарушава солидарността на системата. Така че ситуацията по принцип е сериозна – и с хората, които наистина не могат да се осигуряват, но и с онези, които могат, но не го правят“, обясни д-р Джафер. И това е другата страна на монетата. 

В последните години множество действия демотивираха част от българите да се осигуряват, дори когато са работодатели или добре платени наемни работници. Във връзка с този феномен председателят на Комисията по здравеопазването напомни за онези 1 милиард и 400 милиона, които бяха „национализирани“ от парите за здравни вноски. При управлението на ГЕРБ те бяха прехвърлени от сметките на НЗОК към фискалния резерв.

По последните анализи, направени от НАП за първи път от много време насам, около 350-400 хиляди са здравно неосигурените, които имат възможности, но по една или друга причина предпочитат да си плащат кеш, когато им се наложи. Истински социално слабите са около 250 000 от тази голяма група.

Изходът, който все пак се дава от законодателя за тях, е, че когато закъсалите отговарят на условията за това, че са социално слаби и на правилата за социално подпомагане, тяхната диагностика и лечение се покриват от споменатия фонд, предназначен за такива хора, уверява д-р Джафер.

Ако погледнем по-глобално на въпроса, другият изход е цялата държава да потърси начин да намали броя на безработните - икономиката да се раздвижи, дребният и средният бизнес да започнат да създават работни места, а не да ги закриват и въобще - страната да тръгне напред. Но това няма да стане лесно и няма да е скоро. Или както казваше Господ в един подобен виц: „Може и да стане, но аз няма да съм жив...“.

Тук затваряме устата на скептичните говорители на Господ и даваме думата отново на председателя на здравната комисия. Според нея, сумите, които се изплащат от Агенцията за социално подпомагане, през последните 1-2 години са нараснали. „Имаше проучване на наши колеги – оказва се, че все повече хора се възползват от тези права“. В противен случай просто здравната система би фалирала, образно казано, оставайки на гърба на малцината, които се осигуряват редовно, а получават все по-малко и по-малко за парите, които внасят, напомня Нигяр Джафер. Или с други думи – пакетът се разширява, потребителите са много, а осигуряващите се – недостатъчно.

В този смисъл мнението на законодателя е, че трябва да се търси усъвършенстване на здравния модел като цяло, а не на отделни членове „на парче“. Сериозният разговор трябва да бъде за националната здравна стратегия за периода 2014-2020, която да даде отговор и решение вкл. и на тези проблеми. Защото сега нямало друга европейска страна с единствена здравна каса, която да работи по този модел и с много широк пакет здравни услуги, при което е обяснимо, че не може да покрие всички искания и претенции, добавя д-р Джафер.

Депутатът от Коалиция за България Иван Ибришимов, член на комисията по здравеопазването, също смята, че няма откъде да дойдат средства да бъде поето лечението на социално изнемогващи и безработни, ако нямат здравни осигуровки, освен ако въпросът не се решава в някакъв режим на диалог със социалното министерство.

„Притеснителна е тенденцията, че над 2,04 млн. български граждани са неосигурени - тази тенденция стана ясна от отговора на министъра на финансите на въпрос, който аз съм задала. А още по-притеснително е, че вече 8 месеца няма адекватни мерки - и изобщо никакви мерки, не само адекватни - по отношение на събираемостта на здравните вноски“, казва бившият ресорен министър от ГЕРБ Десислава Атанасова, в момента също член на парламентарната комисия по здравеопазване.

Тя също припомня, че за онези, които са здравно неосигурени, но социално слаби, държавата плаща, стига да отговарят на определени критерии, записани в закона за социалното подпомагане. „За тях не само че спешната помощ е безплатна, но и при всяко лечение в болница държавата има ангажимент“, изтъква Десислава Атанасова. 

Относно излязлата наяве за всеки сблъскал се с изискванията обществена тайна, че човек трябва да е едва ли не „гол като пушка“ и лишен от елементарния екзистенц-минимум, за да изпълни критериите по закон, опозиционният депутат коментира: „Вижте, в момента управляващото мнозинство има възможност да направи промяна в цялото законодателство. Така или иначе, те не искат нито аргументирани предложения, нито становища от нас. Така че всички идеи, които имаме, ще си ги запазим при едно бъдещо управление. Аз силно се надявам, че все пак ще има някакви мерки по отношение на това да се гарантира устойчивостта на здравната система, защото ако наистина 2 млн. не се осигуряват - а те са толкова - то тогава солидарният модел, който е и основен принцип в задължителното здравно осигуряване, е безсмислен“.

И наистина, всеки се сеща за онези неосигуряващи се, които уж се водят социално слаби, очакват помощи от държавата, а всъщност всяка от техните къщи е със сателитна чиния. Какъв ти тук принцип на солидарността?! Но виж, когато трябва да се ползват права, те са сред най-добре ориентираните.

За да ориентираме и останалите, неизбежно най-сетне стигаме до т.нар. 17-о ПМС (постановление или писмо на Министерски съвет), уреждащо помощите за такива случаи. Както се казва, всички пътища водят към Рим, така както всички указания на законодателната и изпълнителната власт насочват нуждаещите се към него... 

От пресцентъра на Министерството на здравеопазването уточниха, че като принсипал на Закона за здравното осигуряване имат информация, че около 430-450 хиляди души имат право на помощта, която Социалното министерство им осигурява благодарение на този документ.

От Агенцията за социално подпомагане обясниха, че до края на 2013 г. при постъпване в лечебно заведение за болнична помощ лицата са подавали молба-декларация (предоставена в болничното заведение) чрез директора на лечебното заведение за болнична помощ до директора на дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес. Дирекция "Социално подпомагане" извършва социалната анкета на лицето -  дали отговаря на условията по предоставената по служебен ред информация от различни институции.

За резултата от социалната анкета директорът на дирекция "Социално подпомагане" уведомява писмено директора на лечебното заведение, в което се провежда лечението. Дирекция "Социално подпомагане" превежда по банков път на лечебното заведение за болнична помощ средствата за заплащане стойността на оказаната болнична медицинска помощ за диагностика и лечение на социално слабия след представяне на разходооправдателен документ за стойността на оказаната болнична медицинска помощ.

По този ред до края на 2013 г. са одобрени  4357 лица, а на заведенията за болнична помощ от Агенцията за социално подпомагане (АСП) са  заплатени 3 031 597 лв. През 2012 г. АСП е заплатила на болничните заведения 1 679 120 лв. за проведено лечение на 3019 здравно неосигурени лица.

От началото на тази година са внесени известни промени в процедурата. Новият момент е, че средствата за проведеното лечение, които са от държавния бюджет, ще се изплащат на болничните заведения от Националната здравно-осигурителна каса. След проверка на обстоятелствата от Районната здравно-осигурителна каса и искане от страна на НЗОК Агенцията за социално подпомагане трансферира към нея необходимите средства.

Образците на необходимите молби-декларации могат да бъдат изтеглени от сайта на Агенцията за социално подпомагане.

Според ключовото в подобни казуси ПМС № 17 от 31.01.2007 г. средства за заплащане на болничната помощ (диагностика и лечение) се отпускат на лица, ако отговарят на следните условия:

1. не са здравноосигурени при условията и по реда на Закона за здравното осигуряване;

2. нямат доходи;

3. нямат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност да надхвърля 500 лв.;

4. не притежават движима и недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето;

5. нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане;

6. не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последната една година;

7. не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последната една година;

С влезли в сила от 08.04.2011 г. изменения кръгът на лицата, за които се отпускат целеви средства се разшири, подчертават от АСП, като се даде възможност от право на целевата помощ по ПМС 17/2007 г. да се ползват и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, както и чужденците:

- с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България;
- на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут;
- ползващите се от временна закрила.

Наистина, нуждаещите се са подложени на гъста бюрократична цедка, за да няма злоупотреби, които да нарушат принципа на солидарност на системата. Или пък за да се откажат и имащите право, обезкуражени от безбройните „тънкости“ в процедурата?! Нищо, че може до вчера да са били полезни за обществото, да са учили децата му или професионално да са се грижили да са облечени и нахранени... Днес в някои отношения те имат по-малко права от редовия клошар. Така или иначе, засега, а може би и дълго по-нататък, единствено ПМС № 17 е начинът . Иначе – да са живи приятелите... Блазе му, който ги има, защото за мнозина държавата все още продължава да е пъдарин и враг...
 

-------------------------------------------------------------------------------------------------

Ако имате проблем с държавните институции, свържете с нас: editors@fakti.bg

 

Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.

Свързани новини