Още от незапомнени времена, човечеството отглежда праскови. За родина на прасковите дълго време погрешно се е смятала Персия, откъдето идва и латинското ѝ наименование (Prunus persica). В края на XIX век, обаче, учените с изненада установили, че в действителност прасковата произхожда от Китай, а в Европа е пренесена от древните гърци преди около 2000 години.
У нас прасковите са един от основните овощни видове. През последните години те се налагат като приоритетна култура, която осигурява бърза възвращаемост на капиталовложенията, което се дължи на факта, че през последните десетилетия прасковите у нас се размножават чрез присаждане.
Разбира се, може да си засадите и праскова от костилка. За целта ви трябва костилката на добре узрял плод. Тя се изсушава около месец на слънце. След което се прибира в мазето, където температурата е около 4-10 градуса. След едноседмична аклиматизация се поставя съд с влажен пясък, пише kaktus.bg.
След около месец от острия край на костилката трябва да се покаже едно шило, което е бъдещият централен корен. Когато това стане, костилката на прасковата се заравя на 7-8 см дълбочина с жилото надолу. След доста време се показва нещо над земята. Логично - първо се развива подземната част: на овошката.
Дървото, посадено от костилка, няма качествата на майчиното дърво и плодовете му не са толкова вкусни.