Неконтролируемото, но необяснимо изчервяване може да бъде мъчително, когато ни карат да се чувстваме унизени, засрамени или просто силно възхитени.
Ново проучване показва, че ключовият фактор, който предизвиква изчервяването, е по-скоро повишеното чувство за самосъзнание, чувството, че сме забелязани или изложени на опасност, а не някакво когнитивно засичане на това, какво мислят другите хора за нас.
Изследването е направено върху група от 40 тийнейджъри и 20-годишни младежи, принудени да гледат записи, на които пеят караоке, докато лежат в MRI апарат. Наличието на повече доказателства за връзката между изчервяването и самосъзнанието не означава непременно, че можем да спрем да го правим, отбелязва ScienceAlert.
През 1872 г. Чарлз Дарвин сполучливо описва изчервяването като "най-специфичното и най-човешкото от всички изражения". То само се засилва, когато някой отбележи, че сте се обагрили в пурпурен нюанс, а обвинението в това деяние може да ви накара да го направите и вие, независимо дали сте виновни или не.
Обясненията за физиологичната реакция са достатъчно ясни: прилив на кръв към лицето, който зачервява бузите, а понякога и ушите, шията, горната част на гърдите и челото.
Но що се отнася до въпроса защо някой се изчервява, той озадачава хората от години. Дали това е срам или притеснение от неумела грешка или от заслужен комплимент, или пък от чувство, че се излагаш пред целия свят? Дали хората се изчервяват, защото изведнъж се притесняват какво мислят другите за тях и се чувстват съдени? Или това е неволна, емоционална реакция, която възниква, преди да сме имали време да помислим?
Проучване от 2004 г. установява, че изчервяването може да бъде по-интензивно от едната страна на лицето в сравнение с другата, ако някой гледа човека отстрани, докато той пее. Но много от тези минали проучвания, като най-новото, са с толкова малък мащаб, че не могат да се направят категорични заключения.
Докато бледостта при страх е обяснима от гледна точка на пренасочването на кръвния поток от кожата към скелетната мускулатура, не е толкова очевидно защо смущението от някои видове социални затруднения трябва да бъде съпроводено с повишен кръвен поток към лицевата област, пише психологът Рей Крозиър през 2010 г. за Британското психологическо дружество.
В новото изследване Милица Николич, изследователка по психология в Амстердамския университет, и нейните колеги се опитват да разплетат някои от тези въпроси относно изчервяването с помощта на мозъчни сканирания на караоке певци, на които са показани кадри, на които те или други хора пеят.
Изненадващо, само няколко проучвания са картографирали моделите на мозъчна активност при хора, накарани да се почувстват смутени или засрамени, и макар да са отбелязали физиологични признаци на повишена възбуда, нито едно от тях не е измерило конкретно показатели за изчервяване.
Николич и колегите ѝ установили, че бузите на доброволците ставали по-горещи, когато гледали как пеят те самите в сравнение с други хора, което не е чак толкова изненадващо.
Мозъчните сканирания с функционална магнитно-резонансна томография (fMRI) били по-откровени. Те показали, че изчервяването активира мозъчните области, свързани с емоционалната възбуда и вниманието, докато областите, свързани с ментализирането – т.е. представянето или мисленето за собственото или чуждото поведение, мисли или намерения, "видимо отсъствали".
"Тези открития допринасят за продължаващите теоретични дискусии относно естеството на изчервяването и осигуряват подкрепа за идеята, че социокогнитивните процеси от по-висок порядък може да не са необходими за появата на изчервяване," заключават Николич и колегите му.
Екипът обаче казва, че техните резултати трябва да се интерпретират с нужното внимание, защото моделите на мозъчна активност, свързани с психични процеси толкова сложни и широко разпространени като възбуда, внимание и ментализация, не са напълно различни.
Дали тези резултати могат да бъдат възпроизведени в по-голяма и по-разнообразна група хора, а не само студенти, също предстои да разберем.