Водещ изследовател на близките до смъртта преживявания предизвика бурни дискусии в медицинските среди със смелото си твърдение, че има доказателства за съществуване след смъртта. Д-р Сам Парниа, доцент в медицинския център Langone на Нюйоркския университет и дългогодишен изследовател в тази област, предлага новаторски подход към това явление, което би могло да промени разбирането за самата природа на смъртта, предава Daily Mail.
Д-р Парниа разказва пред Times Radio за наблюденията си от първа ръка върху пациенти, преживели сърдечен арест и реанимирани успешно. Според неговите думи много от тези пациенти свидетелстват, че по време на своето „престояване“ в клинична смърт изпитват необичайно интензивни и ясни преживявания, сякаш преживяват живота си отново, но от нова, по-задълбочена перспектива. Той описва как тези пациенти усещат, че тяхното съзнание става по-обширно и прозрачно, дори и в отсъствието на видима мозъчна активност.
„Пациентите споделят, че, въпреки че са изглеждали безсъзнателни и „мъртви“, вътрешно изпитват силно осъзнаване,“ обяснява д-р Парниа. „Чувстват как тяхната същност се разширява, възприемайки живота си по нов начин – като на филм, който виждат от всички ъгли и изживяват със забележителна яснота.“
Тези разкази са не просто субективни преживявания. Според Парниа, пациентите често описват как преживяват собствения си живот, включително моменти на радост и болка, не само от своята гледна точка, но и от перспективата на хората, с които са взаимодействали. Например, ако са наранили някого, те „преминават“ през същата болка, изпитана от другия човек. Аналогично, щастливите моменти, които са донесли на другите, също оживяват в съзнанието им, но по начин, който им позволява да усетят щастието на онези, които са го изпитали.
„Този феномен напомня айсберг, който изплува на повърхността,“ казва д-р Парниа. „Те виждат живота си в светлината на морални и етични оценки, които сякаш излизат на преден план, изисквайки от тях да се вгледат в действията си и техните последици върху околните.“
Научни изследвания показват, че макар сърдечната дейност да спира при клинична смърт, човешкият мозък може да продължи да функционира за кратък период, дори и след като снабдяването с кислород е преустановено. Тези проучвания отбелязват, че в мозъка могат да настъпят „изблици“ на активност дори след като той е „изключен“ и липсва видима мозъчна активност. Това отваря нови въпроси за традиционното медицинско определение на смъртта и предизвиква мнението, че клинично починалите пациенти трябва да бъдат считани за действително мъртви само след по-продължителен период от време.
Въпреки че д-р Парниа подчертава, че не всички пациенти се връщат от клинична смърт, тези, които го правят, споделят трансформиращи преживявания. Те често разказват, че са се завърнали с по-дълбоко разбиране за същността на живота и стойността на връзките с хората около тях. „Тези хора се завръщат променени, с осъзнаване, което прави живота им по-смислен и ценен,“ отбелязва той.
Дали тези наблюдения на д-р Парниа могат да доведат до преразглеждане на самото определение за смъртта и преосмисляне на нашите научни концепции за съзнанието, тепърва предстои да видим. Но неговите изследвания вече вдъхновяват нови дебати и пораждат въпроси, които могат да променят разбирането ни за смъртта и живота отвъд нея.