Близо до върха на подводна планина, намираща се западно от Средноатлантическия хребет, се издига зашеметяващ ландшафт от каменни кули, които пробиват мрака на дълбините. Кремавите карбонатни стени и колони, осветени от прожекторите на дистанционно управляван апарат, излъчват призрачно синьо сияние.
Структурите варират от малки купчинки, наподобяващи гъби, до внушителен монолит, висок почти 60 метра. Това е известният Изгубен град – хидротермално поле, открито от учени през 2000 г. на дълбочина над 700 метра. Изгубеният град е най-дълготрайното вентилно средище, познато до момента, и никое друго подобно образувание не е било установено.
Въпреки че подобни хидротермални полета вероятно съществуват и в други региони на световния океан, до момента Изгубеният град остава единственият, локализиран с помощта на дистанционно управлявани апарати. Хидрокарбоните, отделяни от вентилите на този уникален обект, не се формират чрез фотосинтеза или от атмосферния въглероден диоксид, а са продукт на химични реакции, протичащи на дъното на океана. Тъй като хидрокарбоните представляват основните градивни елементи на живота, тази среда отваря възможността за произход на живота в подобни условия – не само на Земята, но потенциално и в други части на Слънчевата система.
„Това е пример за екосистема, която може да бъде активна в момента на Енцелад или Европа“, отбеляза микробиологът Уилям Бразелтън към The Smithsonian през 2018 г., имайки предвид спътниците на Сатурн и Юпитер. „И може би и на Марс в миналото.“
За разлика от подводните вулканични вентилни структури, известни като „черни пушачи“, които също се разглеждат като потенциални първични местообитания, екосистемата на Изгубения град не зависи от топлината, идваща от магмата. Докато „черните пушачи“ отделят минерали, богати на желязо и сяра, вентилите на Изгубения град произвеждат до 100 пъти повече водород и метан. Освен това карбонатните вентилни образувания са значително по-големи, което предполага, че те са активни от по-дълго време.
Най-високият монолит, наречен Посейдон в чест на гръцкия бог на морето, се издига над 60 метра. Непосредствено на североизток от него се намира склон, белязан от краткотрайни, но интензивни изригвания – според изследователите от Университета във Вашингтон, вентилите в тази зона „се струпват“, образувайки групи от деликатни, разклонени карбонатни образувания, които се простират като пръсти на обърнати ръце.
За съжаление, научната общност не е единствената, привлечена от този необикновен подводен свят. През 2018 г. беше обявено, че Полша е спечелила правата за добив на ресурси от дълбоководната зона около Изгубения град. Въпреки че самото хидротермално поле не съдържа ценни минерали, нарушаването на околната среда може да предизвика нежелани последствия. Учените предупреждават, че добивните дейности могат да предизвикат изхвърляне на облаци и разливи, които да окажат пагубно влияние върху този уникален хабитат.
Поради тези опасения, някои експерти настояват Изгубеният град да бъде обявен за обект на световното културно наследство, за да се осигури неговата защита преди да е станало твърде късно.
В продължение на десетки хиляди години Изгубеният град е свидетелство за издръжливостта на природата и силата на живота – феномен, който заслужава нашето внимание и опазване.