Археолозите са разкрили обезпокоителни погребални практики на древните египтяни, които предоставят рядка информация за духовния живот на селските общности отпреди повече от 5000 години.
Сред най-впечатляващите открития е тялото на тийнейджърка, погребана в некропола Адайма близо до река Нил, датиращ от 3300 до 2700 г. пр.н.е. Дясната ѝ ръка е била умишлено отрязана след смъртта в областта между горната част на ръката и предмишницата, вероятно с брадва, като мускулите са били разрязани с кремъчен нож. Подготвилите тялото са аранжирали отделените части така, че да изглеждат почти съединени, като ръката е поставена до предмишницата. Археолозите отбелязват, че целта е била отрязаната дясна ръка да съответства на необичайната позиция на лявата ръка, която е била сгъната под остър ъгъл и притисната плътно до тялото.
Тялото на момичето е било внимателно ориентирано спрямо залеза на слънцето в деня на зимното слънцестоене, а ковчегът е бил насочен към изгряващата звезда Сириус. Експертите предполагат, че този тип погребение може да е най-ранното свидетелство за мита за Озирис и Изида, в който богинята Изида събира разчлененото тяло на Озирис под изгряващия Сириус – символ на смъртта, възраждането и космическия ред.
Изследването подчертава, че тези ранни астрономически ориентации и символични действия вероятно са повлияли върху религиозните традиции, възприети от първите египетски фараони, които се появяват 100 до 400 години по-късно.
Учените са използвали изкуствен интелект и машинно обучение за анализ на модели сред повече от 900 гроба в 30-хектаровия обект Адайма, един от най-старите и най-изследвани некрополи в Египет. Резултатите показват дългосрочни културни промени в погребалните обичаи, включително постепенното възникване на социални йерархии и духовна символика.
Открити са и други погребения – жена, положена с богати украшения и керамика, с ковчег, ориентиран към зимното слънце; друга жена, открита с церемониален жезъл и перука от растителни влакна, обърната към летния залез. По-късни гробове често са разполагани в близост до по-старите, ориентирани по звездите погребения, което според изследователите свидетелства за трайно религиозно или родово значение. Някои от тях съдържат слонова кост, модели на лодки и изящни ковчези, вероятно обозначаващи лица с по-висок социален или духовен статус.
Сред находките са детски кости, поставени върху гърдите на възрастен, както и жена, погребана с фрагмент от гривна в ръка – действия, интерпретирани като умишлени прояви на духовни вярвания и връзки с отвъдното.
Митът за Озирис гласи, че Изида събира разпръснатите части на убития си съпруг Озирис, след като е убит от брат му Сет, и чрез магия му вдъхва живот за кратко, за да зачене техния син Хор. Този разказ, символизиращ възкресението, е тясно свързан с ежегодното разливане на Нил и цикъла на обновлението. Според друго изследване на древноегипетската астрономия, „разливането на Нил е причинено от сълзите, които Изида пролива след убийството на Озирис от брат му Сет“. Сепдет, позната днес като Сириус, е била възприемана като проявление на Изида на небето.
Тези ранни селски погребални практики, включително ампутации и небесни ориентации, са залегнали в основата на по-късните религиозни и митологични традиции на Египет. Изследователите заключават, че с възникването на държавата Египет не създава религията из основи, а възприема и преосмисля утвърдени обичаи, вплитайки ги в царската идеология.