Археолози откриха следи от ужасяваща погребална практика в гроб в Египет (СНИМКА)

Археолозите са разкрили обезпокоителни погребални практики на древните египтяни, които предоставят рядка информация за духовния живот на селските общности отпреди повече от 5000 години.

Сред най-впечатляващите открития е тялото на тийнейджърка, погребана в некропола Адайма близо до река Нил, датиращ от 3300 до 2700 г. пр.н.е. Дясната ѝ ръка е била умишлено отрязана след смъртта в областта между горната част на ръката и предмишницата, вероятно с брадва, като мускулите са били разрязани с кремъчен нож. Подготвилите тялото са аранжирали отделените части така, че да изглеждат почти съединени, като ръката е поставена до предмишницата. Археолозите отбелязват, че целта е била отрязаната дясна ръка да съответства на необичайната позиция на лявата ръка, която е била сгъната под остър ъгъл и притисната плътно до тялото.

Burial S166 from the cemetery of Adaïma in Egypt, 3300–2700 BCE: a teenage girl was buried with her right arm severed. Her body faced the winter solstice sunset, while the sarcophagus was oriented toward the heliacal rising of Sirius, the star that heralded the flooding of the … pic.twitter.com/EhPZDNZF8g

— Historyland (@HistorylandHQ) July 21, 2025

Тялото на момичето е било внимателно ориентирано спрямо залеза на слънцето в деня на зимното слънцестоене, а ковчегът е бил насочен към изгряващата звезда Сириус. Експертите предполагат, че този тип погребение може да е най-ранното свидетелство за мита за Озирис и Изида, в който богинята Изида събира разчлененото тяло на Озирис под изгряващия Сириус – символ на смъртта, възраждането и космическия ред.

Изследването подчертава, че тези ранни астрономически ориентации и символични действия вероятно са повлияли върху религиозните традиции, възприети от първите египетски фараони, които се появяват 100 до 400 години по-късно.

Учените са използвали изкуствен интелект и машинно обучение за анализ на модели сред повече от 900 гроба в 30-хектаровия обект Адайма, един от най-старите и най-изследвани некрополи в Египет. Резултатите показват дългосрочни културни промени в погребалните обичаи, включително постепенното възникване на социални йерархии и духовна символика.

Открити са и други погребения – жена, положена с богати украшения и керамика, с ковчег, ориентиран към зимното слънце; друга жена, открита с церемониален жезъл и перука от растителни влакна, обърната към летния залез. По-късни гробове често са разполагани в близост до по-старите, ориентирани по звездите погребения, което според изследователите свидетелства за трайно религиозно или родово значение. Някои от тях съдържат слонова кост, модели на лодки и изящни ковчези, вероятно обозначаващи лица с по-висок социален или духовен статус.

Сред находките са детски кости, поставени върху гърдите на възрастен, както и жена, погребана с фрагмент от гривна в ръка – действия, интерпретирани като умишлени прояви на духовни вярвания и връзки с отвъдното.

Митът за Озирис гласи, че Изида събира разпръснатите части на убития си съпруг Озирис, след като е убит от брат му Сет, и чрез магия му вдъхва живот за кратко, за да зачене техния син Хор. Този разказ, символизиращ възкресението, е тясно свързан с ежегодното разливане на Нил и цикъла на обновлението. Според друго изследване на древноегипетската астрономия, „разливането на Нил е причинено от сълзите, които Изида пролива след убийството на Озирис от брат му Сет“. Сепдет, позната днес като Сириус, е била възприемана като проявление на Изида на небето.

Тези ранни селски погребални практики, включително ампутации и небесни ориентации, са залегнали в основата на по-късните религиозни и митологични традиции на Египет. Изследователите заключават, че с възникването на държавата Египет не създава религията из основи, а възприема и преосмисля утвърдени обичаи, вплитайки ги в царската идеология.