През последните години Великобритания се превърна в предпочитания злодей в очите на Москва. Тя е обвинена в заговор за удари с дронове по руски летища, взривяване на газопровода "Северен поток“, организиране на "терористични“ нападения в Русия и дори подпомагане на миналогодишното жестоко нападение на "Ислямска държава“ по време на концерт в Москва, пишат Пьотр Зауер и Шон Уокър за The Guardian.
Тази седмица към списъка с обвиненията се добави и ново: руските власти твърдят, че британското разузнаване е опитало, но не е успяло да подмами руски пилоти да дезертират на Запад.
"ФСБ [Федералната служба за сигурност на Русия] разкри всичко това в подробности“, заяви пред репортери в Москва руският външен министър Сергей Лавров, описвайки това, което той нарече подкрепян от Великобритания заговор за примамване на руски пилот, летящ с реактивен самолет, оборудван с ракети "Кинжал“, в Румъния, където, според него, той ще бъде свален от силите на НАТО.
"Не знам как британците ще се изчистят от това, въпреки че способността им да играят ролята на гъска, излизаща от водата, е добре известна“, добави Лавров, използвайки руска идиом, който представя Великобритания като страна, която винаги излиза безупречна, въпреки действията си.
Лондон отрича участието си във всички тези заговори.
Докато Москва се опитва да възстанови връзките си с администрацията на Доналд Тръмп, Великобритания пое ролята, която преди беше запазена за САЩ – главен противник на Кремъл и любим страшилище в пропагандната му война.
"Русия се счита за равна на Съединените щати“, коментира капитан Джон Форман, бивш военен аташе на Великобритания в Москва. "Сега те не могат да критикуват Тръмп директно, така че кого да обвинят за своите нещастия – за загубите в Украйна, за милион жертви? Те обвиняват най-близките си съседи, британците. Лесно е да ни представят като корена на всички проблеми на Русия.“
Тази година руската служба за външно разузнаване (СВР) заяви: "Днес Лондон, както и в навечерието на двете световни войни, действа като основен глобален подпалвач на войни“.
Според Русия това е роля, която Великобритания изпълнява периодично от повече от два века.
По време на Студената война САЩ са известни в жаргона на КГБ като "главният враг“, а Великобритания е на далечно второ място. Въпреки че съперничеството и взаимното шпиониране между двете страни никога не изчезват, в съзнанието на Кремъл заплахата от Великобритания е по-скоро второстепенна в сравнение с основната битка между Москва и Вашингтон.
Но съперничеството между Русия и Великобритания има дълга история, която датира от "Голямата игра“ на 19 век, когато имперска Русия и Великобритания се борят за влияние в Централна Азия, където империите им се намират на разстояние от 20 мили една от друга на някои места.
Имало е кратък период, в който империите са били съюзници, но след Октомврийската революция от 1917 г. Великобритания отново се превръща в основен антагонист, възприеман от марксистките болшевики като водещата сила, представляваща стария капиталистически и империалистически ред.
САЩ по това време са само второстепенен фактор; ранната съветска служба за външно разузнаване обхваща страната от британския си отдел, "тъй като беше англосаксонска страна и защото така или иначе не ни интересуваше много“, по думите на Жорж Агабеков, офицер от разузнаването, който по-късно дезертира.
Пълномащабната инвазия в Украйна обаче доведе отношенията до ново дъно.
Въпреки че бюджетът и възможностите на Великобритания са много по-малки от тези на САЩ, британците често са били много по-склонни от американските си колеги да поемат рискове и да преминават границите, когато става въпрос за военна помощ за Украйна и споделяне на разузнавателна информация.
"Британците бяха една крачка напред от самото начало“, заявява украински източник от разузнаването.
Борис Джонсън беше един от първите западни лидери, посетили Киев след инвазията, пристигайки в началото на април 2022 г., само 10 дни след като руските сили се оттеглиха от позициите си около столицата. Джо Байдън посети страната едва през февруари 2023 г. Американските официални лица одобриха масивна подкрепа за Украйна, но бяха предпазливи по отношение на ескалацията, докато Джонсън често използваше оптимистична реторика за поражението на Русия, което не остана незабелязано в Москва.
Руски официални лица, включително Владимир Путин, многократно са повтаряли твърденията, че Джонсън е провалил потенциално мирно споразумение през пролетта на 2022 г. Според Москва, Киев е бил готов да се съгласи с условията в началото на войната, но се е оттеглил по заповед на Великобритания – версия на събитията, която е отхвърлена от президента Володимир Зеленски, но сега е застъпена в руските държавни медии.
"В службите за сигурност наистина съществуват огнища на англофобия, сред хора като [Николай] Патрушев, [Александър] Бортников и [Сергей] Наришкин“, заявява Форман, имайки предвид трима от най-влиятелните руски силовици, членове на системата за сигурност.
Сред руския управляващ елит някога безобидният термин "англосаксонци“ се прероди като съкращение за най-дълбоките тревоги на Кремъл относно Запада. В официалния речник той вече не обозначава древен народ, а геополитическа клика, водена този път от Лондон и обвинявана в заговор за ограничаване, унижаване и в крайна сметка разпадане на Русия.
Враждебността се е просмукала от върха. Руските телевизионни пропагандисти сега се състезават да отправят все по-зловещи заплахи: един от любимите водещи на Путин редовно се хвали, че Великобритания може да бъде "потопена под вода“ от новото руско ядрено торпедо.
Общественото мнение последва примера. Според проучване на Левада Център от това лято, 49% от руснаците посочват Великобритания като един от основните врагове на страната си, на второ място след Германия.
Но тази омраза изглежда е останала до голяма степен незабелязана в самата Великобритания, коментира Форман.
"Те се интересуват от нас много повече, отколкото ние се интересуваме от тях“, заявява той. "Това не е взаимна връзка; средностатистическият британец на улицата няма представа, че тази омраза съществува.“
Допълнително объркване създава и често противоречивото послание на Москва, която представя Великобритания както като избледняваща колониална реликва, така и като сила с огромно влияние върху световните дела.
"Тогавашните съветски лидери, а сега и руските лидери, отправят към Великобритания обратен комплимент, като твърдят, че вярват, че Лондон стои зад всяка конспирация срещу тях“, пише Майкъл Кларк, гостуващ професор по отбранителни изследвания в Кингс Колидж Лондон, в скорошно издание на British Army Review.
"Британското разузнаване остава любима черна овца за анализаторите в Русия“, добавя той.
В същото време, както се посочва в неотдавнашна статия на изследователския център New Eurasian Strategies Research, Великобритания се представя в Москва "като отслабена сила, марионетка на Съединените щати и общество в морален и социален упадък“.
Великобритания не е единствената в галерията на враговете на Кремъл. От избора на Тръмп насам, цяла Европа се присъедини към редиците им – вече не като лоялен последовател на Вашингтон, а, според Москва, като истински източник на западната агресия и нестабилност.
Все пак, Обединеното кралство изглежда заема специално място.
"Те не харесват Европа, но наистина мразят британците – това е посланието, което се чува, когато се говори с руснаците“, заявява високопоставен европейски дипломат в Москва, който е пожелал да остане анонимен, за да може да говори свободно.
Трудно е да се прецени какво означава статутът на Великобритания като враг за реалната руска политика спрямо Обединеното кралство.
Обединеното кралство не е единствената страна, която обвинява Москва в провеждането на мащабна хибридна кампания на нейна територия. В цяла Европа разузнавателните служби обвиняват Москва в саботаж, палежи и дезинформационни операции, част от това, което те описват като координирана кампания срещу континента.
Но от дипломатическа гледна точка Москва изглежда уникално нежелаеща да се ангажира с Лондон, дори и чрез частни канали. Financial Times съобщи тази седмица, че Лондон е опитал без успех да установи дискретна линия за комуникация, докато Кремъл се е оказал по-отзивчив към Берлин и Париж.
Павел Баев, професор-изследовател в Института за изследване на мира в Осло, предполага, че това може да се дължи на факта, че военната подкрепа за Украйна се ползва с широка подкрепа сред британската общественост и в целия политически спектър, докато в други европейски страни тя е по-оспорвана.
"В резултат на това“, заявява Баев, "Москва се фокусира повече върху Германия и Франция като потенциални канали за проваляне на европейските планове за превъоръжаване“.
Кларк отбелязва, че враждебността на Москва се засилва от това, което тя възприема като стратегическа уязвимост на Великобритания: страна, която е в съюз с Европа, но стои извън нея и е все по-изолирана от нея.
"Москва възприема, че Великобритания се изолира от европейските си партньори в процеса на Брекзит и ще отнеме известно време, за да възстанови политическата си позиция, която загуби сред големите европейски сили“, посочва той.
В същото време, пише Кларк, Великобритания се бори да поддържа обновено стратегическо партньорство със САЩ, като намира за трудно да поддържа близки връзки при администрациите на Тръмп и Байдън.
"Така че от гледна точка на Москва Великобритания е по-изолирана от всякога от 1914 г. насам и може да бъде елиминирана.“