"Когато бях в онази връзка, на онова място, аз не чувах смеха на децата си. Онова трептене, емоцията в гласовете им – аз не ги чувах. Бях там само колкото да оцелявам и да съществувам." Това е един от страшните спомени на Мартина Лазаревич за връзката ѝ с партньор насилник . Връщайки се назад, тя осъзнава, че от самото начало е имало предупредителни знаци. "Но е нямало кой да ги види ."
Мартина среща бившия си партньор в приложение за запознанства. Грабват я очите му и желанието му за улегнал живот, за който тя винаги е мечтаела. Връзката им се развива много бързо. На една от първите им срещи мъжът я запознава с майка си, скоро след това Мартина се нанася в дома му, сгодяват се, тя забременява. "Обичта и любовта са тихи, спокойни, те не бързат. Всяко едно пришпорване на нещата е един малък червен флаг", казва младата жена днес от дистанцията на времето и натрупания опит. Но Мартина от миналото е виждала нещата различно или поне ѝ се е искало те да бъдат различни от това, което всъщност са били. Затова когато в началото на връзката им партньорът ѝ настоява да я води и прибира отвсякъде, тя се възхищава на отношението и загрижеността му. "А всъщност той го е правел, за да е сигурен, че аз ще се прибера, че няма да говоря с никого."
"Насилие е всеки един ден, в който усещаш, че не можеш да продължиш напред"
Мартина разбира, че има проблем, след като ражда детето си. Тя е подлагана на постоянен психически тормоз, а в повод се превръща всичко – от това дали е посолила добре вечерята и дали е свършила домакинската работа, до това как се грижи за детето си. "Той започва да се дразни и намира причина да си го изкара на теб. Не защото ти си виновна, просто защото той има нужда да избухне."
Изблиците на психическо насилие в дома на Мартина стават все по-брутални . "Аз съм била заплашвана, че ще бъда заровена на Витоша, и то неведнъж. Но едно гласче вътре в мен казваше "той само си говори, спокойно, той няма да ти направи нищо, той те обича". Но истината е, че когато превърти и влезе в онова другото състояние , в което става неконтролируем, той не осъзнава какво прави. И тогава едва ли мисли, че те обича и че може да те нарани", признава тя. Именно това е невидимата криза в дома, която често бива омаловажавана. "Обществото не търпи, когато един човек бъде нарязан 400 пъти с нож. Но не само това е насилие - когато те напъхат в куфар и се свърши с теб. Насилие е и всеки един ден , в който ти усещаш, че не можеш да продължиш напред", категорична е Мартина. За нея насилие е всяко едно ограничаване на човешката свобода – да не можеш да се виждаш с приятелите си, да си поставен във финансова зависимост, да си принуждаван да мислиш по определен начин. Списъкът е болезнено дълъг. Но симптомът е един – вътрешното усещане, че нещо не е наред. И е много важно да се вслушаме в него.
Мартина забременява отново. Таи надежда, че може би това е начинът всичко да се подреди и партньорът ѝ да се превърне в онзи любящ и грижовен мъж, с когото си е мислила, че се е запознала в началото. Но реалността се оказва по-жестока. Психическият тормоз над младата майка резултира в суицидни мисли. "Исках да се свърши този ад. Не исках повече, не издържах, не можех", споделя Мартина. Спира я единствено мисълта, че ще остави децата си да бъдат отглеждани в семейство на насилник. Когато през 2019-а година брутални фемициди пораждат обществена дискусия за домашното насилие, Мартина започва да се замисля как семейните отношения, които тя приема за нормални, всъщност не са. И решава да потърси помощ. Споделя историята си в онлайн група за майки, които ѝ помагат да организира бягството си. "В крайна сметка позитивното в тази ситуация е, че не с едно, а с две деца, без апартамент, аз си тръгнах, продължих живота си, и не съществувам, а живея", казва Мартина.
Но битката не свършва дотук. Според младата жена една от най-големите заблуди е, че с излизането от насилствената връзка всичко автоматично се оправя. Преработването на травмата е дълъг процес. Случва се човек отново да изпадне в дупка, но е важно да продължи да напред. "Като мина време, като се поуспокоих и започнах да работя със себе си и с травмите си, в един момент аз се хванах, че вече чувам как децата си играят, колко са щастливи, колко им е весело. И това породи в мен ново усещане, което преди това не съм изпитвала", признава Мартина. Спомня си как, докато е била настанена в кризисен център с децата си, е наблюдавала социалните работници и си е обещала един ден, като стъпи отново на крака, да помага на жени и деца.
Днес Мартина помага на жени, преживели домашно насилие
Шест години и половина след онази съдбовна клетва Мартина Лазаревич вече е лектор и ментор на жени, преживели домашно насилие. От над четири години тя е част от общността на жените Survivors на Фондация Emprove - общност, създадена от жени, успели да се освободят от домашното насилие, за жени, поели към промяна и нов живот. "Това е едно от малкото места, в които нещата се получават по един градивен и положителен начин, така че да не се чувстваш зле, да не се чувстваш жертва… В тази общност ние сме абсолютно в безопасност и няма съдене, няма критики, има само взаимопомощ", разказва Мартина. Emprove се стреми да оказва подкрепа на жертви на домашно насилие , като им предлага различни проекти, с които да преработват темата - през изкуство, творчество и размисъл. Например кампанията "Срещи под знака на любовта", част от световната кампания "Abuse is Not Love", в която се "разкодират" 9-те първи знака за токсичност във взаимоотношенията.
Някогашната болка на Мартина днес лекува. Тя наблюдава, че един от най-големите проблеми на жертвите на домашно насилие е самообвинението, че са позволили да се стигне дотам; че не са поставили граници; че не са се защитили. Като ментор тя говори с тях и им показва, че не са сами, че чувствата им са нормални. И винаги им напомня, че имат право на щастие. "Всеки един човек на тази земя заслужава да бъде щастлив. Всеки сам за себе си може да се замисли какво го прави щастлив и да гони това щастие. Не си сам/а. Не се притеснявай да потърсиш помощ."
Автор: Стеа-Мария Митева