Коментар на Веселин Стойнев:
Няколко години след като руската императрица Екатерина Велика анексира Крим от Османската империя, нейният любимец княз Потьомкин я повежда на триумфално пътешествие из новите земи, за да ѝ покаже как те процъфтяват веднага след нейното управление. За тази цел той издига "фасади" на красиви села с щастливи селяни, които да заблудят императрицата, че тези земи са проспериращи под руско управление. Изразът "потьомкински села" става нарицателно за пиар бутафория.
"Гешев е радост"
На 11 септември 2019 ромска група, докарана в центъра на София в защита на избора на Иван Гешев за главен прокурор, държи плакати "Гевеш е расист", а ги чете като "Гешев е радост". Издигат и плакат с надпис "Адвокат Величков – главен прокурор", докато същевременно адвокат Велислав Величков води протест пред Съдебната палата тъкмо срещу Гешев. Тази саморазобличителна бутафория остава в най-новата ни пиар история като "Гешев е радост". През 2023 той е освободен от поста главен прокурор - за радост и на противниците му, и на патроните му.
През следваща година се разиграва друг бутафорен сюжет: в отговор на поискания от ПП-ДБ "санитарен кордон " срещу Делян Пеевски и обвиненията за фантомни гласове за ДПС-Ново начало , още в първия ден на сегашния парламент, 11 ноември 2024, Пеевски събира на Ларгото докарани с автобуси от страната свои поддръжници на митинг под надслов "Ние не сме фантоми, ние сме истински". За пръв път той се изявява на открито пред голяма публика и истерично заплашва, че "това е последният път, в който ще бъдем цивилизовани и мирни тук отпред". Бутафорията с фантомите приключва през март 2025, когато след повторното преброяване на гласовете на 17% от изборните секции, Конституционният съд установява, че ДПС-Ново начало е с най-много надписани гласове (тук не влиза контролираният вот, който няма как да бъде отчетен).
Под тежка охрана като подземен бос
След големите протести в София и много други градове на страната в края на ноември и началото на декември 2025, Делян Пеевски събира на 5 декември в столичния хотел "Астория" кметове и областни координатори за организация на контрапротест. Заснет е на видео на излизане от хотела как бързо е качен от напрегната тежка охрана в тежка лимузина - сякаш е премиер на рискова държава или подземен бос. Очакваният контрапротест не е свикан в столицата, за да не изглежда жалък по мащаб и с докарани под строй хора на фона на автентичния антиправителствен протест с десетки хиляди участници. Насрочен е за 9 декември в над 20 малки градове и няколко областни, сред които обяче няма нито един от първата шестица по население.
Като Живков начело на дипломатическия корпус в Кърджали
На 8 декември Делян Пеевски отива тържествено в Кърджали заедно с парламентарната си група, подобно на Тодор Живков начело на дипломатическия корпус на визитация в окръжен град. Според новините на БНТ Пеевски е "придружен от засилена охрана", достъпът на граждани в непосредствена близост до маршрута му е ограничен. Сайтове изброяват 9 паралелно движещи се автомобила, охранители от НСО, СОБТ и полицаи около лидера. После на закрито сред 20-ина души от партийния актив лидерът е заснет на видео, излъчено по медиите, с послания как не трябва да се чупи държавата, защото "тя е една, всички населени места са едно цяло и България е една държава, държава на всички български граждани, които са равни пред тази държава". Вече ги нарича равни, а не еднакви както дни преди това, и постулира, че държавата не е в триъгълника на властта, а "властта е в цялата държава, властта ни я дават хората".
"Не на омразата"-2
Контрапротестите на ДПС-Ново начало са под надслов "Не на омразата ". Под същия лозунг на 16 ноември 2013 БСП и ДПС свикват на Орлов мост в София митинг, след като на 14 юни назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС отключва вълна от протести, продължили повече от година. В това време израства поколението Z, което сега пълни площадите и поема щафетата от своите родители – поколението Y, които преди 12 години протестират в #ДАНСwithme.
Гъба двойник на протеста
Ролята на контрапротеста е да отслаби легитимността на протеста, като същевременно се легитимира като негова гъба двойник през плурализма на гледните точки в медиите. Те показват протест, показват и контрапротест – значи всичко е нормално, като дерби между футболни отбори. И няма толкова голямо значение че единият е голям , другият е малък, че единият е свободен, другият е под строй, че единият е в столицата и големите градове , другият е само в провинцията и по-малките градове, където много хора са буквално битово зависими от своите натрапени политически представители. Внушението в общонационалната медийна картина е, че това са две равнопоставени, еднакво легитимни форми на гражданско и политическо участие.
Навремето кримските татари сигурно са се чудили при кой режим е по-добре – под османска зависимост или в царска Русия. Българските турци сигурно също се чудят коя зависимост е по-добра – при Доган или при Пеевски . Но пред всички български граждани възниква една опасност покрай шизофренното пребиваване едновременно в действителността и в нейната бутафория. А именно: да се превърнат в безсилни поданици, които не си харесват държавата, нито европейския ѝ западен избор дори, и така да я оставят още дълго в ръцете на онези, от които десетилетия не могат да се освободят. Докато тя окончателно се превърне в отровна гъба.