Те излязоха да защитят Пеевски: "Казаха ни да дойдем"

Автор: Вилдан Байрямова

В 24 града в страната, където ДПС – Ново начало има структури, снощи се състояха митинги в подкрепа на правителството. Основание за слогана „Не на омразата!“ обаче така и не се видя – повече от запитаните не знаеха нито кой ги мрази, нито защо са по площадите. Но пък лидерът Делян Пеевски изрази възторга си във Фейсбук: „Днес дадохме урок по демокрация и любов към България! Днес бе чудесен ден за българската демокрация“. А така и не се появи информация за неговото присъствие на някой от митингите, обявени като протести срещу протеста преди дни.

"Моите братя турци, помаци, роми…“

„Няма да позволя да бъдат хулени моите братя турци, помаци, роми, миллет! Няма да позволя да сеят омраза към ДПС! Не на омразата!“, това обяви седмица по-рано той и после вдъхнови струпването на хора по площадите. Пак преди 6 дни местните партийни структури огласиха декларации, в които осъдиха „опитите за провокации и насаждане на омраза и етническо напрежение “, разразили се напоследък.

Вчера в Кърджали симпатизанти и активисти пристигаха с фирмени и училищни автобуси, носеха се на групи по улиците, сякаш бързаха за работа. „Пеевски даде парите за ремонта на асфалта, виж колко хубаво стана“, „Пеевски е нашият лидер, отиваме да го защитим и да кажем да не го мразят“, с полуусмивка отговаряха запитаните. Работници от пътно-строителни фирми със служебни якета също се бяха присъединили.

Ден по-рано Пеевски внезапно пристигна в Кърджали с внушителната си свита от охранители, а заради тази визита бе отцепено движението в половината град. От прессъобщенията стана ясно, че се е запознавал с развитието и напредъка на града при посещенията си в църква, джамия, нова детска градина и ремонтирано училище. Филмът с кадрите от въпросните обекти беше прожектиран на огромен екран на митинга. Но пък самият Пеевски липсваше.

Социалните мрежи преляха от видеозаписи и коментари, но те никак не се приближаваха до съобщенията на партийния пресцентър. Според твърденията на пиарите, на площада в Кърджали е имало над 20 000 души, но това е доста далеч от истината – малкият площад със знаковото название „Освобождение“ дори не беше пълен. „Казаха ни да дойдем, автобусът беше безплатен и тук ни раздадоха знамената и плакатите“, „Ами не знаем нищо, ние сме против еврото“, „Тука всички сме депесари, ще кажем „не на омразата“ – така отговаряха запитаните вчера. И никой не призна открито за получен финансов стимул за вечерната разходка. „Нас никой не ни мрази и ние не мразим хората, трябва да сме равни, лидерът така казва“, парираха въпросите за омразата мнозина. Други гледаха в недоумение и си мълчаха. А високите децибели огласяха пространството с популярни български песни, последваха химните на България и Европейския съюз.

"Пеевски – сърцето и душата на ДПС"

Микрофоните прегряха от огнените слова на кметовете на 7-те общини от региона. Известно е, че за да се кандидатират за такива, се налагаше да минат за одобрение през приемната на Ахмед Доган в сарая му. Но после под натиска на „феномена“ Пеевски бързо се снимаха с него под герба в прословутата стая 222 (някога обител на Тодор Живков) в бившия Партиен дом, приютил парламента. И тогава се „отпушиха“ парите за ремонтните проекти, внесени още по времето на финансовия министър Асен Василев. Та за същите тези пари общинските кметове крещяха думи на благодарност и признателност към Пеевски, и призоваваха никой да не мрази „най-добрия лидер, показал как се прави политика и как се работи за хората“.

„През последните дни наблюдаваме действия на определен кръг от хора, чиято основна цел е ясна – да бъде унижен един лидер, който единствен работи за решаването на проблемите на хората и това е нашият лидер Делян Пеевски . Тяхната цел е да бъде отслабена волята на хората, на народа, те искат да бъде разклатен редът в България и да настъпи хаос. Защо мишената отново е нашият лидер господин Пеевски – защото години наред той носи тежкия товар за стабилността, сигурността и реда на нашата страна“, страстно прочете първата си страница депутатката Елван Гюркаш, бивша шефка на местната НАП. И уточни, че той имал силата „да разбие схемите и интересите на определени кръгове, които се страхуват от силните лидери като господин Пеевски и защото той е сред най-одобряваните политици“. Така в този стил и със същия плам Гюркаш си прочете словото, и последваха речите на кметовете. Които също бяха като защитни пледоарии за санкционирания с акта „Магнитски“ от САЩ и Великобритания . Но за последното нямаше и дума, което е обяснимо.

Последен говори от трибуната кметът на Кърджали и заместник на Пеевски в партията Ерол Мюмюн. Той обвини призоваващите за оставка на правителството за „серията от предсрочни избори и служебните кабинети, политическата импотентност, от която страдат хората и общините“. И подчерта, че „всички видяхме докъде ни докараха те, но България повече от всякога има нужда от работещи правителство, министри и ведомства“. Кметът отправи благодарности към лидера си, „който отвори нова страница в модела на управление и държавност, който на първо място винаги поставя хората и проблемите им“.

Според него през последните дни ДПС несправедливо е обвинявано, че отново изважда етническата карта . Но това никога не било правено, а слоганът „Не на омразата!“ означавал, че всяко мнение трябва да бъде уважавано. „Омразата винаги ражда омраза, през годините ДПС винаги е доказвало, че е гарант за мира, за стабилитета, за силната държава. Пълна подкрепа за стабилна държава, за правителството, за демокрацията и добротата!“, призова Ерол Мюмюн. Последваха го рехави възгласи „Де пе се, Де пе се!“ от митингуващите с байраците. Той предаде и поздравите на Пеевски към площада, като го определи като „сърцето и душата на ДПС“.

И протестът срещу протеста приключи, хората се разотидоха тихомълком, по-голямата част се отправи към автобусите за обратния път към домовете им в региона. Друга многобройна група спря пред централния офис на ДПС (до сградата на Областната дирекция на МВР), охраняван от яки мъже с бръснати глави.

Неволната асоциация с януари 1990

По-възрастните в Кърджали още помнят мразовития първи ден на 1990 г. Тогава градът е бил на косъм от етнически конфликт. Три дни преди това, на 19 декември 1989 г., ЦК на БКП взема решението отнетите по-рано имена на българските турци да бъдат възстановени. Вечерта на 31 декември 1989 г. таксиметрови шофьори се струпват на централно кръстовище и протестират срещу решението, следва шумно автошествие с клаксони и развети знамена из улиците. Това са същите, които в горещото лято са превозвали принудително изселваните турци с оскъдната покъщнина до ГКПП Капитан Андреево.

А на 1 януари 1990 г. още сутринта в градския център напрежението събира човешко множество – подведено от умишления слух от ДС, че с българите предстои саморазправа и че турците готвят автономия. На следващия ден в Кърджали пристига Андрей Луканов, а Политбюро на БКП с декларация призовава населението „да стъпи здраво на пътя на помирението, добронамереността, взаимопомощта и съвместния труд за изграждането на този изконен край на България“.

Пред сградата на ОК на БКП (сега в нея работят общинската и областната администрации) хиляди българи скандират „Турците в Турция, България на българите“… А на другата страна на булеварда пристигат етнически турци и мюсюлмани, които искат да им бъдат върнати рождените имена. Само кордон милиционери и нищожно разстояние дели двата протеста. Андрей Луканов е опитал да уталожи размирните българи, но е бил освиркан от тях. Турците обаче му ръкопляскали. Конфликтът се разминал.

„Сега има хора, този Пеевски, искат да ни вкарат в такава беля, за какво протестират сега? Да ни накарат да се мразим ли, няма да я бъде тая!“, коментираха в късния следобед белокоси прегърбени от годините мъже.