ПП-ДБ искат да включат млади протестиращи в листите. Ще ги включат, само че не на необходимите избираеми места - айде мръднете генерал Атанасов от софийския МИР. Дали не е по-добре младите да си направят партия?
Както чудесният буумър Фил Колинс пееше: "I can feel it coming in the air tonight, oh Lord".
Сега у нас има подобно усещане, ако не ме лъжат културологичните и граждански антенки. Говоря не просто за протеста, а за чувството за "обръщане на мача", за това, че някой най-сетне отвори прозореца да проветри. И този "някой" съвсем справедливо, макар и донякъде изненадващо, се оказа вече прословутото поколение Gen Z, което сякаш масово вдигна лице от телефона и внезапно каза по своему, че така повече не може.
Разбира се, да не бъдем нечестни и към други поколения - и милениалите в голяма степен, и сериозна част от Х, че отчасти и най-малките от Alpha също се раздадоха по целия терен на площадите в повече от 30 български градове.
А ако младите си направят партия?
Разбира се, Колинс се радва и си отдъхва, че най-сетне се е отървал от съпругата си след тежка съдебна битка, но това, което направиха основно джензитата у нас, си струва отделно културно-антропологично изследване. Всъщност няма нужда от кой знае какъв научен подход - единственото тук е да си зададем няколко въпроса. Всеобщо битуващият, най-вече от циници и хора, които ядат от шепата на властта, е "Какво следва?“ с вариации от типа на "И тях ли ще ги излъжат?" и т.н. Аз, както обикновено, имам по-различно питане.
И той е хем въпрос, хем идея с исторически заряд: "А какво ще стане, ако Gen Z/милениалите направят партия?"
Знам, знам, чувам вече гласовете в стил "ама как да стане бе, младеж". В този смисъл за момента не предлагам и няма как да предложа точна пътна карта. Гледам обаче какво става с масовите протести на сръбските студенти (и не само) срещу Вучич. У нас по една или друга причина те напоследък останаха извън новинарския фокус. Не правя и пряк паралел: при тях поводът бяха жертвите на паднала козирка в Нови Сад, докато при нас - ти да видиш - сякаш беше ултралевият, безсрамен в раздаването и хвърлен в кошчето бюджет. Ама много "сякаш", защото добре знаем, че далеч не беше само той.
Обаче преди да поговорим за нова млада партия, да припомня някои полезни моменти от опита на сърбите. Истината е, че в момента студентското движение там, вероятно на чисто балкански принцип, е разделено на няколко фракции, сякаш повтарят декабристите. Има разнородни мнения - от "Вучич и цялата му политическа каста да мре и няма да отстъпим" до "постигнахме си целите, свалиха таксите за обучение, подведоха под отговорност виновните за Нови Сад, да се връщаме да учим".
Това не е толкова интересно за нас - интересното е, че сръбските студенти се оказаха царе на самоорганизацията. Това е нещо, от което нашите млади могат да заимстват, стига, разбира се, да излъчат вътрешни лидери. Сърбите направиха цяла "комитетска мрежа" от zborovi (събрания), почти във всеки град, в които напълно хоризонтално и демократично се коментираха следващите им действия. Това създаде особена и на практика невиждана среда от времената на "Отпор!" - младежката организация срещу Милошевич през 90-те. Всъщност не просто среда, а люпилня за бъдещо движение.
Първа стъпка - младежки движения по места
И ето това предлагам, ще пробвам и в ТикТок: ситуацията у нас е "бременна" с възможността първо да се направи младежко движение по места, което да прерасне в партия. Тази евентуална партия няма как да се състои до изборите през март/април, това е ясно, но може да се превърне в абсолютен залог за бъдещето, особено ако трябва да се противостои на произточна вълна, водена от Радев.
Веднага ще кажете - ама те ПП-ДБ искат да включат млади протестиращи в листите си. Е, ясно, че ще включат, само че не на необходимите избираеми места - айде мръднете генерал Атанасов от софийски избирателен район. У самите млади протестъри обаче постепенно се образува усещането, че тъкмо тази партия ще закусва обилно заради протеста. Т.е. тук говоря за съвсем ново лидерство, което идва от grassroots политика - т.е. политика от долу нагоре - ако въобще приемем, че тази идея може да се имплементира първоначално като гражданско движение. ПП-ДБ не са отговорът.
Има и още една голяма опасност: одиозният Радев да присвои тази младежка енергия и да я превърне в "антиматерия", защото поне градските джензита усещат, че това е не по-малък риск за проевропейските им нагласи.
Вече предупредих да не подарите протеста на Радев, съответно най-логичното - без, разбира се, да бъдем наивни - е хората между 20 и 40 да се самоорганизират, за да има някакъв метасмисъл от този протест, избухналата енергия и желанието за проветряване.
Необходими са естествени лидери и интегритет
Разбира се, сръбската ситуация, макар и в голяма степен подобна, не е съвсем същата. Още едно предупреждение: онези там, които дават зор за бързи избори, вече са начертали листите си и донякъде основателно са обвинявани, че превземат протеста отвътре. Има и други подробности, начело с факта, че Сърбия не е в ЕС, а Брюксел беше така любезен да препотвърди "легитимната власт" на Вучич, с което вбеси нашите братя, които и без това гледат подозрително на Запада заради националистическата пропаганда.
Нашите млади тук не носят подобни тежести, струва ми се. Нищо не им пречи да започнат споменатата самоорганизация с решителната помощ от емигрантската млада общност. С чудесните си оригинални идеали, които в Сърбия някак почнаха да увяхват.
Затова казвам: отнякъде трябва да тръгне - разбира се, внимателно, защото ще дойдат недоволните от властта олигарси и систематични изборджии, затова думата на следващата година трябва да е "интегритет". Разбира се, не става дума да се изолират хора с по-предишно ЕГН, защото емпириката никога не е за подценяване. Става дума за надигането на естествени лидери, включително такива, които се връщат от големите университети. Някаква подобна вълна е имало и през 1890-те и в началото на 20-ти век - връщането на български студенти предимно от Германия, които доста помагат на новата България с експертността и отдадеността си, но голяма част от тях са похабени в балканските войни. Имаме нечовешкия лукс да живеем без война (засега), така че мога да кажа и така: тази евентуална нова партия я дължите най-вече на себе си, но в някаква степен и на нас, които не се преборихме въпреки усилията.
А финансирането ли? Само вие знаете какво е crowdfunding.
Carpe diem, babies.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.