Служебният кабинет на Гюров: обещаващ, експертен, изненадващ

Профилът на премиера и бъдещите министри обещава доказан професионализъм, иновативен подход към разпределението на ресорите и политическа неутралност. Има и поне една изненада. Анализ на Веселин Стойнев.

Служебното правителство на Андрей Гюров не прилича на никой служебен кабинет досега. Подходът към състава му и разпределението на ресорите е иновативен и обещаващ. Защото подплатява експертността, почтеността и политическата неутралност с ясна гражданска ангажираност на министрите на ключови позиции. А по-ярките политическите биографии на част от тях са загърбени или „изтекли по давност“ – отнасяйки се до партийни позиции в далечно минало, или „омаловажени по периметър“ – отнасяйки се до формации „от втора лига“ или до „партийни дисиденти“.

Партийни дисиденти

Ако започнем с профила на премиера, като образование и опит той е доказан професионалист в областта на икономиката и високопоставен политически деец от близкото минало като председател на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“. Реално обаче Гюров заедно с Никола Минчев станаха толкова популярни сред избирателите на ПП, че бяха „запратени“ в Европарламента и в БНБ, за да не бъдат конкуренция на тогавашните лидери. В този смисъл Гюров е повече представител на демократичната общност като цяло, отколкото на бившата си партия, с която не само формално вече не е свързан. И в някакъв смисъл е ПП-дисидент, останал верен на идеята за промяна.

Земеделският министър Иван Христанов също бе сред ярките фигури на ПП - като борец срещу мафията на ГКПП „Капитан Андреево“ в качеството си на зам.-министър в това министерство в кабинета „Петков“. После обаче създаде свой политически проект. Сега ще има възможност да продължи от висока камбанария антикорупционната дейност и реторика.

Транспортният министър Корман Исмаилов също има биография на „бивш“ – изключен от ДПС още преди 15 години, създал своя формация, участвал после и в Реформаторския блок. Изглежда сред неговите основни задачи ще бъде да ограничи апетитите на мощни и близки до ДПС-Ново начало фирми в транспортния бранш.

Георги Клисурски, който поема министерството на финансите, има опит като зам.-министър на Асен Василев с ресор бюджет, дълг и общини, но напусна ПП, омерзен от записите със столичния зам.-кмет Барбутов. Сега самият той е зам.-кмет по финансите, здравеопазването и концесиите в Столичната община. Изглежда негова задача ще бъде да огласява актуалното изпълнение на приходите и разходите, да ревизира наследство за привилегировани общини и проекти и да предложи удължителен държавен бюджет до средата на годината.

Партийци от втора линия и бивши партийци

Хасан Адемов, който поема социалното министерство, е действащ политик от АПС, но над този му профил далеч по-ярко свети ореола на един от най-големите експерти в социалното и здравното законодателство, на един от бащите на социално- и здравно-осигурителния модел отпреди четвърт век, и на един от най-почтените народни представители от всички досегашни парламенти.

Външният министър Надежда Нейнски е с ярка политическа и професионална биография на външен министър, партиен лидер и посланик. Тази биография обаче се отнася към времена и формации, които не са актуални днес или партийната абревиатура е с друг обем и смисъл (СДС). Същевременно Нейнски е олицетворение на десетилетията успешен проевропейски и прозападен български път и с опита и името си може да бъде не само заявка, но и надежда той да бъде продължен в днешните турбулентни геополитически времена, при които дори няколкомесечно прекъсване или криволичене, колкото е животът на едно служебно правителство, могат да се окажат фатални.

Енергийният министър Трайчо Трайков беше министър и в първия кабинет на Бойко Борисов, но бе изгонен от него заради антируските си позиции в енергетиката. Беше и кандидат-президент от Реформаторския блок, а сега е кмет на столичен район от ПП-ДБ. В енергетиката Трайков с биографичния си профил ще трябва да удържа проруските интереси и влияния и да отстоява десните икономически виждания в сектор, често подвластен на популистки произвол.

В първия кабинет „Борисов“ образователен министър, както и сега служебен, бе Сергей Игнатов.

Технократи по приемственост и поради липса на други

Като знак за приемственост в управлението може да се гледа на това, че на поста военен министър остава Атанас Запрянов. Той беше и служебен министър в кабинетите на Главчев. Профилът му е повече експертен, а турбуленции по проектите за превъоръжаване, които той отдавна ръководи, могат да се окажат фатални, ако в министерството има властови трус.

Юлиан Попов е представител на широкия дясно-демократичен център и е оглавявал досега и като служебен, и като редовен министър екоминистерството. Зелените политики, енергийната сигурност и климатичната дипломация са негово амплоа на международно ниво. За вътрешно обаче трябва да покаже по-трудни дипломатически умения.

Директорът и главен диригент на Софийската филхармония Найден Тодоров пък сякаш вече е абониран за поста културен министър, щом се зададе служебно правителство. Сега обаче той отново ще трябва да се изправи пред театрален проблем – след скандала с фиктивните назначения, белязал предишния му мандат, сега го чака протест на театрите.

С ярък технократски профил е регионалният министър Ангелина Бонева, която е високопоставен експерт по европрограми и регионално развитие в министерството. Задачата пред нея изглежда ще бъде как хем да обере луфтовете от забавени проекти, хем и те да не отиват по наследство от предходния кабинет в привилегировани общини.

Най-младият член на кабинета и с най-бедна поради това биография е Мария Недина, която пък заема цял вицепремиерски пост с ресор европейски фондове, но без министерски портфейл. Единственият ѝ досег с държавното управление досега е на съветник на служебния вицепремиер Атанас Пеканов и началник кабинет на двама служебни министри.

Експертно-граждански министри

По ключовата задача на служебното правителство – да осигури честни избори, подходът на премиера е знаков. За пръв път у нас ще има вицепремиер за честни избори и постът е поверен на изборния експерт Стоил Цицелков, отстояващ от години ясни граждански позиции по въпросите на изборните правила и практики. Бидейки министър без портфейл, ролята му очевидно ще бъде да координира работата на изпълнителната власт на централно и областно ниво по организацията на изборите и взаимодействието с ЦИК.

Ключовият за премиера и за президента вътрешен министър е изненада – съдия Емил Дечев, бивш правосъден зам.-министър. Той бе силно недолюбван от ГЕРБ и ДПС, докато заемаше този пост и неведнъж в парламентарни комисии се е изказвал доста рязко за юрист.

Ключова е фигурата в този блок на Андрей Янкулов, бивш прокурор, зам.-министър на правосъдието, а сега адвокат. Освен че поема важното за момента министерство на правосъдието (заради необходимостта да бъде предложен нов и.ф. главен прокурор на мястото на узурпиралия поста Борислав Сарафов), той ще бъде и вицепремиер – с което се подчертава ролята на правовия ред в работата на кабинета, а и най-вероятно Янкулов ще наблюдава и МВР (освен ако самият премиер не остави това ключово ведомство под своя опека).

Перспективите пред кабинета

Казано накратко и от пръв прочит, профилът на служебното правителство на Андрей Гюров е партийно неутрален, но не е аполитичен. Партийната неутралност се гарантира чрез избледняването и/или доминацията на професионалния над партийния компонент в министерските биографии, при това през балансиран спектър на произхода на партийните връзки. По конструкцията си обаче кабинетът дава заявка за активно гражданско-политическо начало, с което има сериозен шанс да направи ярка разлика в начина на управление досега.

Правителството със сигурност ще бъде подложено на яростни атаки, а може и да се окаже жертва на прекомерни очаквания. Служебен кабинет след Главчев трудно може да се провали. Кабинетът „Гюров“ може просто да се справи прилично, но може и да вдигне толкова високо нивото, че мнозина в България да си кажат на финала му – ех, дали не може да остане и като редовно правителство.

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.