В джоба ми има няколко лева, с които не искам да се разделя. Защото не мога да повярвам, че никога вече няма да имам левове, никога нищо няма да купувам с тях и не знам откъде да взема. Това е трудна мисъл, защото целият ми живот досега мина с този верен приятел, често недостатъчен, рядко в изобилие, но винаги до мен - в джоба ми.
Това написа във "Фейсбук" Огнян Минчев.
Левът беше с мен от най-ранните години, когато майка ми даваше 20-30-50 стотинки за банички, с които се подкрепях в междучасията, после 35 стотинки за западни филми на дълга опашка, които плащах срещу билети с едър син или червен молив. По-късно - 25-35 лева с труд спестени за тава на Бийтълс, Джетро Тъл, Йес, после - 120-130 лева за морето, ситно процеждани, за да стигнат за няколко дни.
И т. н. и т. н. - десетки години.
Но същото е било и с всички български поколения - от 145 години до днес. И те са били с верния си приятел в лошо и добро. Поколенията, които изградиха българската държавност от нулата след Освобождението и при всички поразителни трудности и възходи, при възторзи и злощастия, при смърт и нов живот. Поколенията, които сражаваха за Македония във войните, сетне при мирните времена, после при комунизма и сега при демокрацията.
Спри! При демокрацията ли написах?
Каква демокрация е тази, която нелепо забрани референдума за еврото, защо забранителите отлично знаеха, че не по-малко от 70% от българите щяха да гласуват против еврото. Личната ми социология именно това сочи - от месеци питам обикновените хора навсякъде, където мога - за или против?
99% от обикновените хора, с които разговарях са против еврото! Не вярвам на легионите озлобени, надменни или приповдигнати (други нямаше!) неокомунисти - журналисти, икономисти, банкери, социолози, учени, политолози, политици, хора на изкуството и обикновени мутри-богаташи. Именно тези неокомунисти обвиняваха обикновените хора, които са против еврото, че са путинисти, необразовани тъпаци, които не знаят това, което неокомунистите знаят. А именно: че еврото ще донесе благоденствие на всички, едва ли не ще напълни пазвите на вярващите в светлото бъдеще.
Но неокомунистите това не предвидиха: България скоро ще стане за посмешище на западняците с 300-400 евро най-разпространена пенсия и около 1300 евро средна заплата. И това при мрачния факт, че всичко тук се качи с 25-30% последните месеци.
За какво ще ни помислят западняците? Не искам да пиша за какво.
Сега официално всички цени са 1:2, но се молете и се надявайте да не станат за няколко години 1:1, което нали знаете какво значи?
Но (винаги има „но“). Човек е създаден винаги да се надява, дори и в смъртния си час. Затова мисля, че еврото може и да е за добро - тъй като вторите пари на света вече са и тукашни, това може да привлече много външни вложители, което ще подобри рязко икономиката и оттам - живота на обикновените хора. Сигурно ще има и други ползи, които ще нарастват с годините. Със сигурност всички ще свикнем с новите пари и те ще станат наш вечен житейски придружител. А левчето ще изчезне завинаги в тъмната забрава на годините и следващите български поколения нищо няма да знаят за него.
Освен историците и нумизматите.
Сбогом, верни приятелю!