Напрежението между Иран и САЩ расте. Ще допринесе ли ултиматумът на американския президент Доналд Тръмп за дипломатическо решение на конфликта или ще се стигне до военна ескалация в Близкия изток? Обратното броене тече.
Според наблюдатели това е един от най-критичните моменти в историята на Близкия изток: утре (четвъртък, 26.02.) в Женева ще бъдат подновени преговорите между САЩ и Иран за иранската ядрена и ракетна програма. Политици и експерти все по-често говорят, че е започнало „обратното броене“ преди военна акция. Освен ако не се стигне до споразумение.
Ще се стигне ли до ограничен военен удар
Според статия на „Уолстрийт Джърнъл“ от последните дни американският президент Доналд Тръмп обмисля първи ограничен военен удар срещу Иран. Целта е да принуди страната да приеме неговите искания за ядрено споразумение. Според информацията тази стъпка е замислена като средство за натиск, за да не се стигне до тотална война, която би могла да провокира масивни ответни мерки.
В същото време се казва, че ако Иран все още отказва да отговори на американските искания, правителството на САЩ може да обмисли и значително по-широка военна кампания срещу държавни институции. Целта би била отслабване или сваляне на властта в Техеран.
Иран заяви в писмо до генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, че не желае да започва война. Ако обаче страната бъде подложена на военна атака, тя щяла да реагира „решително и адекватно“ в рамките на правото си на самоотбрана.
Рискове от военна ескалация
Двама американски служители потвърдиха на 20 февруари пред информационната агенция Ройтерс, че военните планове на САЩ са вече в напреднала фаза. Сред опциите са целенасочени атаки срещу определени лица, както и мерки, които биха могли да доведат дори до смяна на режима – при условие, че Тръмп даде съответната заповед.
Дамон Голриз, стратегически анализатор в Института за геополитика в Хага, предупреждава в тази връзка, че дори и ограничена военна интервенция с голяма вероятност ще надхвърли първоначалния си обхват. Режим, който е изправен пред екзистенциални заплахи на няколко фронта, вече не разглежда ескалацията като опция, а като борба за оцеляване. Под натиска на масивни вътрешни размирици и международна изолация Техеран ще предизвика „верижна реакция“ чрез действията на направлявани от него групи, което според Голриз може да доведе до експлозивно развитие на ситуацията.
Експертът се позовава на оценката на бившия директор на ЦРУ Дейвид Петреъс, който предупреди, че дори и масивен военен удар ще има само ограничен ефект върху стабилността на управлението в Иран и няма непременно да доведе до смяна на режима.
Поради това Тръмп вероятно ще продължи да се стреми към споразумение, смята Камран Матин, преподавател по международни отношения в Университета на Съсекс: „Военен конфликт би бил трудно предвидим и не се очертава ясна стратегия за изход. Съветниците на президента също многократно са посочвали рисковете от открит конфликт“, казва Камран.
Израел оказва все по-голям натиск
Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху се опитва да убеди Тръмп да предприеме военни действия. Нетаняху настоява за „твърд отговор“, за какъвто той пледира в реч пред Кнесета: „Подготвени сме за всеки сценарий. Аз ясно дадох да се разбере на режима на аятоласите: ако допуснат най-голямата грешка в историята си и нападнат Израел, ще отговорим със сила, каквато те не могат да си представят“.
Според израелския експерт за Близкия изток Менаше Амир, Тел Авив е убедил Вашингтон с обширни доказателства, че проблемите в региона могат да бъдат решени радикално само чрез сваляне на режима. Той добавя: „В последните изявления на Тръмп виждаме, че той повдига не само темата за иранската ядрена програма, но и за репресиите срещу иранското население. Това може да е признак за фундаментална промяна в доктрината на американския президент“, посочва Амир.
Тези политически и военни сигнали увеличават натиска над предстоящите преговори в Женева, които много наблюдатели считат за последен шанс за дипломатическо решение. Те са много повече от диалог – експерти говорят дори за исторически ултиматум по адрес на Техеран.
Ще падне ли режимът в Иран?
Анализаторите обаче са скептични, че тези развития биха могли да доведат до светска демокрация в Иран. Камран Матин се позовава на новата национална стратегия за сигурност на САЩ, където се посочва, че фокусът на САЩ се е изместил от Близкия изток към Китай. Без ясна политическа алтернатива, по-вероятният вариант за САЩ е да сключат споразумение с настоящия режим.
Дамон Голриз също се съмнява, че САЩ биха могли да проправят пътя към истинска светска демокрация в Иран: „Устойчивостта на този режим, който уби повече от 30 000 демонстранти, показва колко далеч все още е демократичният преход“. По-вероятна е появата на авторитарно военно правителство. А в най-лошия случай би могло да се стигне до тотален разпад на държавата и регионални войни, посочва наблюдателят.