Коментар на Емилия Милчева:
"Черни лебеди" накацаха служебното правителство на Андрей Гюров. Някои от тях са глобални кризи, други – регионални, трети са плод на вътрешнополитическо напрежение и предстоящите осми избори в България от 2021 година насам.
За временно правителство с ограничен мандат и основна задача да организира честни и демократични избори дори и само една от тези кризи е достатъчна. Но се струпаха всички.
Кабинетът на Гюров е принуден да управлява в условия на постоянен политически натиск, растящи обществени очаквания, страхове и синдикални протести. При това неговата работа няма да приключи с изборите след месец – ще управлява поне до май. Това означава работа в условия на несигурност: ще трябва да балансира икономическите последици от енергийната криза, да отговаря на социалните очаквания и да координира действията си с регионални партньори като Гърция и Румъния.
Тези страхове и напрежения, подхранвани от глобалните конфликти и българските компромати, влияят върху гражданите и върху изборите, които правят. Емоциите изместват рациото. Това означава, че популистки и радикални послания ще имат по-голям ефект, защото обещават лесни решения на проблемите.
Стрелбата с компрометираща информация по фигури от служебния кабинет още в първите му дни подсказва, че така ще бъде до края. А всяка атака, както и всеки успех неизбежно ще се отразява и върху ПП-ДБ, тъй като премиерът и част от министрите са свързани с коалицията.
Гледай Иран, помни Украйна
Войната срещу Иран доведе до резки подскоци в цените на суровия петрол с 20% до 40%. Сортът Брент, използван за референтна цена за международни договори, няколко пъти надмина 100 долара за барел. Предвид заплахите на режима в Техеран да удвои тази цена, държавите ще бъдат принудени да обмислят защитни мерки за гражданите и бизнеса си.
За България, зависима от вноса на петрол, преработван в рафинерията на "Лукойл", следва домино ефектът. Ще поскъпнат горивата – цената им вече се е повишила с десетина евроцента. В следващите седмици се очаква ръстът да продължи, а има прогнози за около 1.60 евро за литър на бензиностанциите, тъй като войната едва ли ще приключи до края на март. Сега масовият бензин А95 се продава за около 1.95 евро, а дизелът – 1.47 евро за литър. Няма да закъснеят и ефектите върху транспорта, храните и услугите, а оттам – и върху инфлацията.
Макар България вече да не е последна по стандартизирана покупателна способност (отразява реалните разходи за живот спрямо доходите) в ЕС и да изпреварва Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, новото поскъпване означава още един икономически стрес след вълната от растящи цени точно преди въвеждането на еврото. А политическата цена на това поскъпване почти неизбежно ще бъде платена от правителството.
Премиерът Гюров и министърът на финансите Георги Клисурски обявиха, че 30 млн. евро на месец са необходими само за мерки, предвидени за уязвимите групи, в т.ч. и някои пенсионери. След анализ на данни от НАП ще бъде определен кръгът на лицата за подпомагане. Обмисля се и подпомагане, насочено към бизнеса, предимно към компаниите за доставки на хранителни продукти. Но тези мерки, които са на практика държавна помощ, ще трябва да изчакат нотификация от Европейската комисия (EК). Този процес отнема най-малко три седмици.
Финансисти вече възразиха срещу тези мерки. Като популистки ход с предизборна цел ги определи икономическият експерт и бивш зам.-министър на икономиката Никола Янков, който заяви по bTV, че да гасиш инфлация с държавни пари е все едно да гасиш огън с бензин. Българската държава го прави с компенсациите за тока за бизнеса от 2021 насам, който до момента е подпомогнат с близо 6 млрд. лева. Но така и не се опита да намери решение как да подпомогне енергийно бедните домакинства.
Избухването на войната в Украйна преди четири години оказа натиск върху коалиционния кабинет на Кирил Петков (ПП), изстрелвайки в небесата цените на енергийните суровини и тока. Природният газ за домакинствата в България поскъпна с около 108% през първата половина на 2022 спрямо първата половина на 2021, което постави България сред трите държави с най-голям ръст в ЕС.
България, както и Европа плати скъпо за намаляването на руските енергийни зависимости. "Газпром" прекрати едностранно договора за доставки на синьо гориво и се наложи бързо да бъде завършена газовата връзка с Гърция – проект, проточил се повече от 10 години. България започна да купува и втечнен газ и диверсифицира доставките си.
Какви антикризисни мерки въвеждат сега другите държави в Югоизточна Европа, за да смекчат шока от растящите международни цени на енергията? Сърбия временно забрани износа, за да защити вътрешния пазар и да предотврати недостиг и рязко покачване на цените; обсъжда се и намаляване на акциза, както и предложения за подкрепа за граждани и бизнес. Хърватия въведе таван на цените на бензина и дизела - дизелът е ограничен до 1.55 € за литър, а бензинът до 1.50 €. Гърция наложи таван на печалбите от горива (максимум 12 евроцента над цената на едро) на бензиностанциите. Супермаркетите ще бъдат глобени до 5 милиона евро, ако маржовете им на печалба надхвърлят средните за 2025.
Албанските и косовските регулатори също следят пазара и прилагат ограничения на маржовете за продажба на горива.
Протести, "Петрохан", прокуратура
В България обаче към напрежението с цените на горивата се прибавиха организирани от синдикатите протести за по-високи заплати в дружествата, които получават субсидии от бюджета. В крайна сметка надделяха и кабинетът реши да вдигне с 5% заплатите на близо 30 000 заети в БДЖ, НКЖИ, "Български пощи" и общинските транспортни дружества. Включени са и субсидии за превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии. За целта се отпускат 31.3 млн. евро, които са временна мярка, докато бъде приет редовен бюджет. Това се отнася и за бюджетните служители, които също получиха увеличение от 5% в началото на годината.
Служебният кабинет се опитва да успокои недоволството чрез частични увеличения на заплатите в отделни сектори. Това е класическа дилема: ако не го направи, рискува протести; ако увеличи разходите, ще бъде обвинен в предизборен популизъм и натиск върху бюджета.
Хорърът "Петрохан-Околчица" с откритите шест трупа, около който избухнаха всякакви конспирации, ще продължи да подхранва фантазиите на обществото - независимо че прокуратурата не променя извода си за липса на външна намеса. Очаква се информация за движението по 44 сметки на неправителствената организация, към която са принадлежали мъртвите. Предстои и назначаване на съдебно-психиатрична, психологична и сексологична експертиза, на която се разчита да изясни евентуалните мотиви за престъпленията и начина на живот на петимата мъже и едно непълнолетно момче.
Така че дори и парламентът да излезе в едномесечен отпуск заради предизборната кампания, огънят по темата ще се поддържа. Само дето в пленарна зала няма да звучат обидите в сектантство и педофилия, отправяни от ИТН и ДПС-НН към колегите им от ПП-ДБ.
Но всеки нов детайл от разследването ще бъде разнищен, преувеличен и политизиран. Обвиненията и слуховете, заедно с активната кампания на близки на загиналите, вече оформят наратив, който трудно може да заглъхне. В този контекст кабинетът на Гюров трябва да бъде особено внимателен, след като още в началото се сблъска с обвинения от депутати, че се опитва да потули истината за трагедията.
Една криза никога не идва сама. За Гюров това е изпитание – шанс да покаже устойчивост и да се закали във властта. После, кой знае, може и да бъде номиниран за кандидат-президент на демократичната общност.
Но най-напред трябва да се справи с "черните лебеди".