България: какво ни очаква в най-грубата част преди изборите?

Коментар на Емилия Милчева:

Финалът е най-грубата част на всяка предизборна кампания. Тази седмица ще покаже дали ще се потвърди максимата, че компроматите, агресията и онлайн активността растат в последните дни преди вота.

Каквото и да се появи до петък, 17 април - защото събота е ден за размисъл - ще е последното, което избирателят ще запомни. Кампанията трудно може да се нарече ярка и впечатляваща, освен с нападки между отделни политически лидери във втората ѝ половина - за сметка на липсващи лидерски дебати.

На крак на твърдите ядра

По всичко личи, че целта е мобилизация на твърдите ядра, а политически сили без такива - като сочената за победител "Прогресивна България", стрелят във всички посоки. Състезание на идеи и визии няма, финалът е надпревара по мобилизация и шум.

Само допреди три месеца, след протестната вълна през миналия декември, изглеждаше, че избирателната активност ще е висока. Социологически сондажи през март показаха, че около 3 милиона граждани са готови да отидат до урните, което означава почти половината избиратели. Дали този устрем се запазва, ще покажат последните проучвания тази седмица, които ще дадат най-ясната индикация за резултатите от вота на 19 април.

На последните парламентарни избори през октомври 2024 гласуваха малко над 2.5 милиона души, а честността на изборите беше опорочена с нарушения от всякакъв вид - подправяне, дописване на бюлетини, подмяна и др., довели до частичното им касиране.

Какво би могло да ентусиазира или разгневи гражданите, за да ги вдигне да гласуват?

Катализатори - "сега или никога", нов играч…

Историята на изборите показва, че активността се усилва от едни и същи фактори. Например усещане за решаващ избор и силна конфронтация, както беше сега в Унгария, където активността на 12 април достигна рекордни нива, надхвърляйки 74%. Залогът там беше висок - "сега или никога". Управлявалият 16 години Виктор Орбан и неговата "Фидес" изгубиха срещу Петер Мадяр и неговата "Тиса".

Освен съдбовността на изборите, влияние оказват и силните емоции - особено надеждата и упованието при поява на нов играч - както се случи в България през 2021, когато НДСВ на Симеон Сакскобургготскиси осигури 120 депутата. Само един депутатски мандат ги делеше от абсолютното мнозинство и този резултат до момента е най-високият след демократичните промени.

Подобна вълна предричаха и за Румен Радев след като напусна президентската институция през януари. Но едва ли ще се повтори "царският ефект". Съществената разлика е в екипа. Сакскобургготски се презентира с млади, успели в чужбина българи и комбинацията от корона и юпита се оказа неустоимо изкушение за избирателя. Радев е заобиколен от бившите си министри от служебните кабинети, които не будят особен ентусиазъм, по-скоро създават усещане за дежавю. А и след двата си президентски мандата той трудно може да бъде възприет като нов играч в политиката.

Бензин в кампанията

Служебното правителство остава фактор, който може да енергизира кампанията. Премиерът Андрей Гюров и министрите на правосъдието и вътрешните работи Андрей Янкулов и Емил Дечев действат съобразно ключови искания на декемврийските протести - гарантиране на честни избори и отстраняването на Борислав Сарафов като и.ф. главен прокурор. МВР ежедневно разкрива схеми за купен и контролиран вот. А Янкулов е последователен в усилията си за промяна на временно изпълняващия длъжността главен прокурор, бетониран в креслото си от прокурорската колегия - въпреки решението на Конституционния съд.

Яростните атаки и компромати срещу Дечев, и.ф. главен секретар на МВР Георги Кандев и Янкулов също могат да се превърнат в допълнителен катализатор на вота, тъй като изострят сблъсъка между заявената воля за промяна и политическия и задкулисен натиск.

Дебат между лидерите на формациите с шанс за 52-ия парламент би могъл да даде нов импулс на кампанията, доминирана от интервюта в удобна среда и еднопосочни изявления. Политическата култура в България обаче остава далеч от тази практика - тук по-скоро се залага на контролираната комуникация, а не на пряк сблъсък.

Публичните дебати могат да променят нагласите в движение. Класически пример е телевизионният сблъсък в САЩ на 26 септември 1960 между Ричард Никсън и Джон Кенеди, гледан от над 60 милиона души. Непосредствено след него Кенеди излиза напред в проучванията, макар и с малко, и печели изборите с под 1% разлика.

Ако няма вяра, защо не отвращение

Ако големите надежди за промяна не се появят, тяхното място може да заеме отвращението. В последните дни на кампанията именно то може да бъде отприщено от течове на компромати - като спекулации около случая "Петрохан-Околчица". Вече се подгрява за възможно излизане на данни за посещения на конкретни политици в частната хижа, където бяха намерени труповете на трима от обитателите, а няколко дни по-късно във Врачанския балкан - телата и на останалите трима.

Подобни разкрития рядко остават без ефект - те или отблъскват част от избирателите, или ги тласкат към вот "против".

В крайна сметка вотът ще се реши не от най-добрия аргумент, а от най-силния импулс - дали това ще е надежда, страх или отвращение, ще стане ясно в тези последни дни.