Сметките за ток отново са сред най-обсъжданите теми за българските домакинства. Въпреки че цените на електроенергията у нас са сред по-ниските в Европа, все повече хора се оплакват от високи разходи за отопление и електричество. Данните показват, че близо 30% от населението в България е изложено на риск от енергийна бедност – значително над средното за Европейския съюз. Нова национална карта на енергийната уязвимост показва и силни регионални различия – области като София, Разград и Велико Търново се оказват сред най-засегнатите. За причините, рисковете и възможните решения… Пред ФАКТИ говори доц. д-р Теодора Пенева, изследовател в Института за икономически изследвания при БАН и старши експерт по климат и енергия във WWF България.
- Г-жо Пенева, сметките за ток са много голяма тема. Дори и сега, защото много хора се оплакват от големи суми, които трябва да платят. Все повече електроенергия ли ползваме…
- Да, ако погледнем данните от енергийния баланс за 2024 година, се вижда, че електропотреблението на човек от населението се е увеличило с 12.9% спрямо 2007 г., въпреки намаляването на населението с 15,7% за същия период. Електрическата енергия, използвана от домакинствата, нараства от 806 хил. т н.е. през 2007 г. до 1109 хил. т н.е. през 2024 г., като електричеството все по-често заменя други източници на енергия в ежедневието на домакинствата. Все повече домакинства разчитат на електроенергия за отопление, готвене и работа на електроуреди, което е една от причините сметките за ток да стават по-значима тема за хората.
- Изготвили сте националната карта на енергийната уязвимост и тя показва, че София, Разград и Велико Търново са сред най-уязвимите области. Какви са основните фактори, които поставят именно тези региони на първите места по енергийна бедност?
- Разград, София-област и Велико Търново попадат сред най-уязвимите региони, защото при тях се съчетават няколко неблагоприятни фактора – високи енергийни нужди, ниска енергийна ефективност и социални рискове. Например София-област има индекс на енергийните нужди 2,10 – два пъти по-висок от този на Варна (1,05), като причините са два пъти по-голям дял домакинства, които се отопляват с дърва, близо 30% повече жилища без никакви мерки за енергийна ефективност и над три пъти по-голям дял домакинства, които биха били засегнати от въглеродни такси върху сградите и транспорта. Климатичният фактор в област София също заявява едни от най-високите енергийни нужди в страната, с по-студени, по-дълги зими и по-голяма необходимост от отопление.
В област Разград към това се добавя и високият дял на газификация, което прави домакинствата по-чувствителни към резки промени в цените на енергията.
Област Велико Търново пък се откроява и със силна социална уязвимост – делът на хората в риск от бедност е около 30%, а прекомерната зимна смъртност е 28% повече спрямо останалите месеци, което показва колко силно енергийният проблем се отразява на условията на живот в региона, но също и системни проблеми със здравната система на областта и също така и възрастовата структура на населението и здравословното му състояние.
В същото време в някои региони, като София-област, се наблюдава и силна зависимост от изкопаеми горива, особено природен газ. При рязкото поскъпване на газа през 2022 г. много домакинства бяха принудени да преминат към отопление с електричество и да закупят електроуреди, което увеличи разходите им за енергия – именно такъв тип уязвимост е отразена и в картата.
- Данните сочат, че около 30% от населението на България е засегнато от енергийна бедност, което е значително над средното за ЕС. Защо страната ни остава най-засегнатата държава в Съюза?
- Основният фактор за енергийната уязвимост са ниските доходи и високите неравенства, които продължават да са едни от най-големите в ЕС. Около 30% от населението в България е изложено на риск от енергийна бедност. Въпреки че цените на електроенергията у нас са сред по-ниските в Европа, делът на разходите за енергия в бюджета на домакинствата е много по-висок.
В България той достига до около 15% от доходите, докато средно за ЕС е до около 9%, което означава, че много домакинства отделят значително по-голяма част от средствата си за отопление и електричество.
Данните показват и че едва около 8% от многофамилните сгради в страната са санирани по национални програми, което означава, че голяма част от жилищния фонд остава енергийно неефективен и води до по-високи разходи за енергия.
На второ място е липсата на последователни и добре насочени държавни политики. В България досега почти няма програми за еднофамилни къщи, въпреки че около две трети от енергийно бедните домакинства живеят именно в такива жилища. За сравнение, сред хората в многофамилни сгради делът на енергийно бедните е по-нисък – около 20–24%, което показва, че част от публичния ресурс не достига до най-уязвимите. Липсата на целенасочени политики към енергийно бедните домакинства прави системата по-малко ефективна и е една от причините България да остава сред най-засегнатите страни в ЕС.
- До момента липсваше консолидирана информация за енергийната уязвимост по региони. Как новата национална карта може да помогне на държавата и общините да планират по-ефективни политики?
- Новата национална карта за енергийната уязвимост дава за първи път цялостна картина на проблема по региони, като съчетава данни за енергийни нужди, социална уязвимост и реалното усещане за енергийна бедност. Това позволява много по-ясно да се види къде се наслагват различни рискове – например ниски доходи, липса на енергийна ефективност или силна зависимост от определени енергийни източници – и съответно къде са най-уязвимите домакинства.
Така картата може да помогне публичният ресурс да се насочва по-целенасочено, чрез прилагане на териториален подход, вместо да се прилагат едни и същи мерки за цялата страна. Тя дава възможност на държавата и общините да планират политики според конкретните нужди на отделните региони – например програми за енергийна ефективност там, където жилищният фонд е най-неефективен, или подкрепа за домакинства, силно зависими от определени горива. Това е особено важно, за да се избегне сегашната практика голяма част от публичния ресурс да достига до домакинства с по-високи доходи, вместо до най-уязвимите групи.
- Според анализа част от средствата за саниране се разпределят без оглед на социалния статус на домакинствата. Това означава ли, че публичният ресурс не достига до най-нуждаещите се?
- В известна степен да. Част от програмите за саниране се реализират като 100% грантово финансиране, без да се отчита социалният статус на домакинствата, което означава, че публичният ресурс често достига и до хора, които имат възможност сами да инвестират в подобни мерки. Така значителни средства се насочват към по-доходни домакинства, докато част от най-уязвимите остават извън обхвата на тези програми.
Това се вижда и от структурата на жилищния фонд – около две трети от енергийно бедните домакинства живеят в еднофамилни къщи, за които почти няма национални програми за енергийна ефективност.
В същото време едва около 8% от многофамилните сгради са санирани, което показва, че и при тях напредъкът е ограничен. Затова все по-често се говори за необходимост от по-целенасочен подход, при който подкрепата да се насочва приоритетно към домакинствата с ниски доходи и към регионите с най-висока енергийна уязвимост.
- Какви конкретни мерки трябва да предприемат местните власти, за да помогнат на домакинствата с високи разходи за отопление и охлаждане?
- На първо място местните власти могат да започнат с по-активна работа с домакинствата, които вече получават помощи за отопление, тъй като общините разполагат с информация за тях – адреси, контакти и социален статус. Това дава възможност при всяка нова програма за енергийна ефективност да се организират информационни срещи, консултации и техническа помощ за кандидатстване – например за фотоволтаици, изолация на стени, покрив и под, подмяна на дограма, входни врати или отоплителни уреди. Общините могат и сами да реализират малки, но целенасочени местни програми, например с бюджет за 10–15 домакинства годишно, при които да се финансират базови мерки – по-ефективни климатици за отопление и охлаждане, бойлери, хладилници или дограма. Чрез общо закупуване на услуги и оборудване общината може да договори по-ниски цени и по-добро качество, а дори ограничена подкрепа – например около 500 евро на домакинство – може значително да намали потреблението на енергия и разходите на семействата.
Важно е и програмите да включват съфинансиране от страна на домакинствата, дори в малък размер – например 20–40%.
Практиката показва, че дори най-уязвимите домакинства са готови да участват финансово, ако имат гаранция за по-ниска цена и качествено изпълнение. Така с един и същи публичен ресурс може да се помогне на повече семейства, а след като най-уязвимите групи подобрят енергийната ефективност на домовете си, програмите постепенно могат да се разширят и към по-широк кръг от домакинства.
- От 2028 г. новата европейска схема за търговия с емисии ще обхване и сградния сектор. Как това ще се отрази на домакинствата, които и без това са в енергийна бедност?
- От 2028 г. новата европейска схема за търговия с емисии ще доведе до поскъпване на изкопаемите горива, използвани в сградния сектор, което означава, че пряко ще бъдат засегнати домакинствата, които се отопляват с газ, въглища и други въглеродно интензивни горива. За страни като България това е особено чувствителен въпрос, защото значителна част от домакинствата вече са в енергийна бедност. Ефектът няма да се ограничи само до газа и въглищата. Цената на дървата също е силно свързана с тази на природния газ, като изследвания показват, че около 40% от ръста в цената на дървата може да се обясни именно с поскъпването на газа. Данните за последните около 30 години показват, че цените на тези горива се движат почти синхронно – когато газът поскъпва, подобна тенденция се наблюдава и при дървата. Това е сериозен риск за България, тъй като голяма част от нискодоходните домакинства се отопляват именно с дърва. Затова и ефектът от новата схема не трябва да се подценява – без навременни мерки за енергийна ефективност и по-достъпни алтернативи за отопление, тя може допълнително да увеличи разходите за енергия на най-уязвимите домакинства.
- В анализа се посочва, че подпомагането чрез директни финансови помощи има ограничен ефект. Доколко по-ефективни биха били инвестициите в енергийна ефективност на жилищата?
- Директните финансови помощи облекчават разходите в краткосрочен план, но не решават основния проблем – ниската енергийна ефективност на жилищата. Инвестициите в подобрения като изолация, подмяна на дограма или отоплителни уреди могат да намалят потреблението на енергия с около 20–30% при частични мерки, а при цялостно саниране ефектът може да бъде приблизително два пъти по-голям. Освен по-ниски сметки, тези мерки подобряват и топлинния комфорт, качеството на живот и здравето на хората, което ги прави много по-устойчиво решение в дългосрочен план.
- Каква е ролята на предстоящите европейски финансови механизми, като Социалния климатичен фонд и Фонда за декарбонизация, за реалното намаляване на енергийната бедност в България?
- Ролята на предстоящите европейски финансови механизми ще бъде много голяма, тъй като в България на практика липсват достатъчно национални инструменти за системна борба с енергийната бедност и страната разчита основно на европейско финансиране, както се случи през последните години с Плана за възстановяване и устойчивост. В същото време Социалният климатичен фонд в сегашния си дизайн има редица ограничения – ресурсът за сградния сектор е сравнително малък, част от мерките са насочени към 100% грантово саниране за всички домакинства, без оглед на доходите им, а други, като енергийните общности, трудно биха достигнали до най-уязвимите. Причината е, че се изисква около 50% съфинансиране, което прави първоначалната инвестиция практически недостъпна за енергийно бедните домакинства. Те биха могли да се възползват единствено от по-ниски цени на енергията, но реалното участие и собствеността им като пълноправни членове на подобни общности остава ограничено.
Това създава риск средствата да бъдат недостатъчни и слабо таргетирани, при все още неясни условия за достъп.
Що се отнася до Фонда за декарбонизация, положителното е, че за първи път се предвижда и компонент, насочен към домакинствата. Засега обаче не е ясно какъв ще бъде неговият размер и дали ще има достатъчно силна социална насоченост. По-широкият проблем е, че в страната има значителен недостиг на финансиране, ограничени инвестиции, а досега прилаганите инструменти често се оказват неефективни. Затова е необходимо да се изгради по-балансиран набор от финансови механизми, насочени към различните доходни групи – от по-висок грантов компонент за енергийно бедните домакинства до комбинирани схеми със съфинансиране за средната класа, така че с един и същи публичен ресурс да се постигне по-голям ефект.
---------------------------------
Доц. д-р Теодора Пенева е изследовател в Института за икономически изследвания при БАН и старши експерт по климат и енергия във WWF България. Един от най-изявените специалисти по енергийна бедност, участва активно в консултациите за Националния план за Социалния фонд за климата.