Предлагам ви извадки от материал на британския Кралски институт на обединените служби (RUSI) за стратегията за завладяването на руското въздушно пространство. Авторите предлагат комплексен подход при решаването на сложната задача: пробиви в защитата и точкови удари по профилните предприятия и логистиката с прилагането на разнообразни невоенни и военни средства. Темата е актуална, свидетели сме на въплъщаването на изложените идеи в действителността.
Русия притежава една от най-плътните и технологично развити системи за ПВО и ПРО в света. Комплексите С-400 и «Панцир» са крайъгълен камък в защитата и представляват сериозна заплаха за военновъздушните сили на НАТО. Те изпълняват изключително важна роля: парализират украинската авиация и прехващат по-голямата част от ракетите и дроновете, атакуващи военната структура и други важни обекти. Способността на страната да произвежда и модернизира тези средства оказва пряко влияние на хода на конфликта.
Руската противовъздушна отбрана представлява сложна мрежа от взаимносвързани компоненти:
Нейните «очи» са радарите, способни да откриват и съпровождат цели, отдалечени на стотици километри. Съвременните устройства с активна фазирана антенна решетка (АФАР) могат да следят едновременно десетки обекти. Прехващачите представляват «юмруците». Това са зенитни ракети от различни класове – от стратегическите (за поразяване на самолети и балистични ракети на големи разстояния) до комплексите с малък радиус на действие (за борба с дронове). «Мозъкът» е управлението на системата. Координирането на работата на радиолокационните станции (РЛС), пусковите установки и разчетите изисква сложно програмно обезпечение, надеждна връзка и висококвалифицирани оператори.Слабостта на системата е в нейната сложност. Концентрирането на натиска върху няколко главни възела може да доведе до пробив в отбраната.
Производството представлява дълга верига от десетки обекти, пръснати по цяла Русия: заводи за боеприпаси, за радиолокационна апаратура, за комплекси за близко действие и т.н.. Поради тази взаимосвързаност, излизането от строя на едно звено, би парализирало работата на останалите.
По-нататък съставителите на документи предлагат конкретни мерки:
Възпрепятстване на развитието микроелектронната индустрия. Русия да бъде лишена от достъп до критични материали и технологии, като например, керамика на основата на берилиевия оксид и съвременни микропроцесори, с цел затрудняването на производството на радари и ракети. Усилване на целенасочените санкции. Да се налагат ограничения на компаниите, които доставят на Русия суровини, компоненти и машинно оборудване. Използване на кибер уязвимости. Чрез чуждестранното програмно обезпечение, използвано за проектиране и изпитване на военна техника, да се вкарва вредоносен код, който да блокира производството и разруши системната интеграция. Атаки по критични възли. Да се нанасят кинетични удари преимуществено по големи промишлени центрове с цел спирането на производството на важни системи, като например «Панцир». Уронване престижа на руската продукция. Чуждестранните клиенти да бъдат насърчавани да преосмислят мнението си за устойчивостта и надеждността на руските системи за противовъздушна отбрана предвид възможните производствени проблеми и влошеното техническо качество.Няколко думи от мен.
Програмата я реализират – пресметливо, стъпка по стъпка, за да не стресне жертвата. Виждаме как планомерно бомбардират заводи и рафинерии. И пожарищата в дълбокия тил, за съжаление, са доказателство, че противовъздушната отбрана на братушките се задъхва. А който владее небето, контролира земята.
Обаче мен ме гложди неприятното усещане, че някои от точките в плана на НАТО се изпълняват от руснаци, заемащи отговорни постове в управлението на държавата и промишлеността. Например, за собствени чипове и програмно обезпечение в Москва приказват отдавна... Има държавна поръчка, планове, пари... А резултат няма. От 2014 год. насама не е било изпълнено нито едно от поръченията на президента и правителството за развитие на икономиката. Това си е чиста диверсия.
И става ясно защо елегантната Специална операция бе превърната в безкрайна кървава баня... Докато Западът воюва за победа, в Кремъл разчитат на компромис – страх ги е чиновниците да мобилизират хора и ресурси, както прави обединеният противник. Но компромисът е невъзможен.
Времето за обявяване на мобилизация също отминава – но за това ще поговорим друг път.