Как англичаните планират да победят Русия

Предлагам ви извадки от материал на британския Кралски институт на обединените служби (RUSI) за стратегията за завладяването на руското въздушно пространство. Авторите предлагат комплексен подход при решаването на сложната задача: пробиви в защитата и точкови удари по профилните предприятия и логистиката с прилагането на разнообразни невоенни и военни средства. Темата е актуална, свидетели сме на въплъщаването на изложените идеи в действителността.

Русия притежава една от най-плътните и технологично развити системи за ПВО и ПРО в света. Комплексите С-400 и «Панцир» са крайъгълен камък в защитата и представляват сериозна заплаха за военновъздушните сили на НАТО. Те изпълняват изключително важна роля: парализират украинската авиация и прехващат по-голямата част от ракетите и дроновете, атакуващи военната структура и други важни обекти. Способността на страната да произвежда и модернизира тези средства оказва пряко влияние на хода на конфликта.

Руската противовъздушна отбрана представлява сложна мрежа от взаимносвързани компоненти:

• Нейните «очи» са радарите, способни да откриват и съпровождат цели, отдалечени на стотици километри. Съвременните устройства с активна фазирана антенна решетка (АФАР) могат да следят едновременно десетки обекти.
• Прехващачите представляват «юмруците». Това са зенитни ракети от различни класове – от стратегическите (за поразяване на самолети и балистични ракети на големи разстояния) до комплексите с малък радиус на действие (за борба с дронове).
• «Мозъкът» е управлението на системата. Координирането на работата на радиолокационните станции (РЛС), пусковите установки и разчетите изисква сложно програмно обезпечение, надеждна връзка и висококвалифицирани оператори.

Слабостта на системата е в нейната сложност. Концентрирането на натиска върху няколко главни възела може да доведе до пробив в отбраната.

Производството представлява дълга верига от десетки обекти, пръснати по цяла Русия: заводи за боеприпаси, за радиолокационна апаратура, за комплекси за близко действие и т.н.. Поради тази взаимосвързаност, излизането от строя на едно звено, би парализирало работата на останалите.

По-нататък съставителите на документи предлагат конкретни мерки:

• Възпрепятстване на развитието микроелектронната индустрия. Русия да бъде лишена от достъп до критични материали и технологии, като например, керамика на основата на берилиевия оксид и съвременни микропроцесори, с цел затрудняването на производството на радари и ракети.
• Усилване на целенасочените санкции. Да се налагат ограничения на компаниите, които доставят на Русия суровини, компоненти и машинно оборудване.
• Използване на кибер уязвимости. Чрез чуждестранното програмно обезпечение, използвано за проектиране и изпитване на военна техника, да се вкарва вредоносен код, който да блокира производството и разруши системната интеграция.
• Атаки по критични възли. Да се нанасят кинетични удари преимуществено по големи промишлени центрове с цел спирането на производството на важни системи, като например «Панцир».
• Уронване престижа на руската продукция. Чуждестранните клиенти да бъдат насърчавани да преосмислят мнението си за устойчивостта и надеждността на руските системи за противовъздушна отбрана предвид възможните производствени проблеми и влошеното техническо качество.

Няколко думи от мен.

Програмата я реализират – пресметливо, стъпка по стъпка, за да не стресне жертвата. Виждаме как планомерно бомбардират заводи и рафинерии. И пожарищата в дълбокия тил, за съжаление, са доказателство, че противовъздушната отбрана на братушките се задъхва. А който владее небето, контролира земята.

Обаче мен ме гложди неприятното усещане, че някои от точките в плана на НАТО се изпълняват от руснаци, заемащи отговорни постове в управлението на държавата и промишлеността. Например, за собствени чипове и програмно обезпечение в Москва приказват отдавна... Има държавна поръчка, планове, пари... А резултат няма. От 2014 год. насама не е било изпълнено нито едно от поръченията на президента и правителството за развитие на икономиката. Това си е чиста диверсия.

И става ясно защо елегантната Специална операция бе превърната в безкрайна кървава баня... Докато Западът воюва за победа, в Кремъл разчитат на компромис – страх ги е чиновниците да мобилизират хора и ресурси, както прави обединеният противник. Но компромисът е невъзможен.

Времето за обявяване на мобилизация също отминава – но за това ще поговорим друг път.