Колкото и да е невероятно, а за някои у нас и невъзможно, зачестяват анализите на Запад, че "Атлантическата система се разпада и възникват нови центрове на власт". Годините са трудни за "хегемонията", както вече я наричат. Не е само войната с Иран, ситуацията в Газа и Ливан, Залива, енергийните и икономически кризи, а защо не и Украйна т.е. отношенията с Москва. За Китай и в самия Вашингтон събитията предстоят, но засега се замъгляват с бодри словоизлияния в truth social. В тази връзка за страна като Турция ескалират тревоги не само относно чувствителните зони в голямата борба между хегемонията и развиващия се свят, а и за начина на реагиране на процесите. Става въпрос за собствени интереси и роля в исторически близки региони. Източното Средиземноморие за Анкара е именно региона с мащабно отражение на глобалната борба за власт. Защото това е нещо повече от регион, където се обсъждат енергийни полета, зони за морска юрисдикция или военни учения.
Анкара следи с изключително внимание конфронтацията в Източното Средиземноморие. Особено оформилата се, според турските институциално ангажирани наблюдатели, ос Гърция - Израел - Кипър срещу Турция. Първоначално това бе енергийно сътрудничество, но тази ос определено е придобила военен, политически и дипломатически характер. Несъмнено САЩ стоят зад този блок за т.н. сътрудничество. Но това не е открита политика, а по-скоро контролирана линия. За да няма директно противопоставяне на Турция. Според Анкара това не бива да заблуждава и подвежда турските институции. Още по времето на Байдън САЩ засилиха военното си присъствие по линията от Александруполис до Крит и това продължава. Успоредно развиващите се широко отношения Израел и Кипър. Според Анкара това е нещо като "създаване на противотежест срещу Турция, без да я губим". Впрочем често срещана практика напоследък в международните отношения. Известни са разногласията на Париж с Вашингтон в определени области, но се оказва, че в този случай Франция е най-открития поддръжник на оста Израел- Гърция-Кипър, подкрепяна от САЩ. За Франция Източното Средиземноморие е не само от огромно значение за европейската сигурност, но е и продължение на историческите сфери на влияние на Париж в Средиземно море и Африка. Турция с нейните стъпки в Либия и Африка представляват пряка конкуренция за Франция.
Оказва се обаче, че и други страни имат присъствие и открито стоят в тази конфронтация. Те следват стратегии за избягване на загуби от заети позиции в миналото. Начело в тези стремежи е Великобритания. Лондон несъмнено е исторически ангажиран в региона чрез военно присътвие в Кипър. Но не застава открито като Франция в демонстрации на воля да се диктуват събитията. Германия от своя страна задълбочава отношенията си с Турция, но същевремемно консолидира базите си в региона и се стреми да защитава интересите си. От една страна Берлин подкрепя позициите на Гърция и Кипър в рамките на ЕС, но и не рискува директен разрив в отношенията с Анкара. Не бива да се рискуват икономическите отношения. Като същевременно се отчита и тежестта на Турция в европейската архитектура на сигурност. Тя се преформатира в момента и е важна, за да не се задълбочава поляризацията. Да се поддържат кризите на управляемо ниво.
Част от новите стратегии за сигурност и на Запад, и на Изток. В допълнение Италия също следва стратегия с отчитане интересите си в Либия, енергийните инвестиции, икономическите отношения с Анкара и баланса в Европа. Политиката на Мелони е да се действа без прекъсване напълно на връзките си с която и да е страна. Това е т.н. прагматична и гъвкава политика, която носи и лично на Мелони сериозна поддръжка в страната и авторитет на международната сцена. Не е случайно, че Вашингтон побърза да изпрати Марко Рубио, държавен секретар, да скрепи отново отношенията Рим - Белия дом на ниво "стратегическо приятелство" и то с подчертаване на лични симпатии на Тръмп към "малката" в Италия. Без открити извинения за "изпуснати думи" по нейн адрес от страна на американския президент. Заради неодобрение на войната в Иран и отказ за предоставяне на небето на Италия за атаки над Техеран. А в Италия има достатъчно много американски военни бази. Повод за размисли в София.
Всъщност случващото се в Средиземно море дава възможност на Турция да признае открито, че най-важната посредническа роля в региона е Египет. И то след като доскоро нямаха дипломатически отношения между Кайро и Анкара.Но Ердоган в типичния си стил намери подходящ момент не само да възстанови контакти, но и да гледат с Египет в една посока. Особено за Газа и случващото се в Ливан. Въпрос на интереси и разпределение на влияние в Близкия изток. Да не се допускат "външни сили" да диктуват ситуацията. Като в Черно море, например. Доколкото е възможно, разбира се. Факт е, че Кайро е поел път на нормализиране на отношенията с Анкара, въпреки че е поддържал години тесни връзки с Гърция и Кипър. Политиката явно е да не се отказва от споразуменията, сключени в предходен период, но и да има пряка връзка с Турция. Нито да е обвързан напълно с Турция, нито да е напълно с противоположния блок. Уроци за нас.
Интересна е позицията на страните от Залива. За Анкара е въпрос и за преначертаване на граници, когато и да бъде. Днес ОАЕ и Саудитска Арабия , някога формирани като част от уравнение срещу Турция, сега преразвиват икономическите и политическите си отношения с Турция. Но в същото време са в тесни връзки със Запада, предимно САЩ и Израел. Десетилетия са възприемани като сателити на Вашингтон.Като играчи,които никога не са се отклонявали от "препоръките" на САЩ. На този етап като капиталови центрове изчисляват внимателно коя страна ще бъде печеливша и лавират между Запада и Изтока. Пример е Саудитска Арабия, която първо забрани да се ползва въздушното ѝ пространство от американците заради"Проект Свобода" срещу Иран и "окупацията" му на Ормуз, а после, след отмяна на този Проект в рамките на 24 часа от Тръмп, възстанови ползването на собствената територия от съществуващите там американски военновъздушни бази.
В такава ситуация ориентацията е трудна. Динамиката трудно се следва, а това също е типично за Тръмп като действия и непрекъсната промяна на позиции. За Турция обаче Източното Средиземноморие не е само въпрос за морска юрисдикция, а и защита на собствените интереси. Да си гарантира сигурност по протежение, както в Анкара казват, от Кипър до Либия, от Южна Анатолия до "дълбините на Азия". Да му мисли Москва. Застраховката е, че "тези интереси се припокриват с тези на Китай, Русия и Иран" в много отношения.Общият интерес бил Източното Средиземноморие да не се превърне във военна зона на обкръжения на атлантическата система. Става въпрос и за енергийните маршрути, търговските коридори и регионалната сигурност, които да се оформят на основата на страните от региона, а не от външни сили. Турция отдавна се счита за страната с най-устойчива военна мощ в Източното Средиземноморие. Но сега срещу нея стояли, казват в Анкара, не отделни държави, а ясен блок срещу нея.
Зад който стоят велики сили. Именно в тази връзка в Анкара се дебатират въпроси за установяване на собствена регионална система интегрирана с военна, дипломатическа и икономическа мощ. Която да се простира от Кипър т.е. Турски Северен Кипър до Либия,от Кавказ до Централна Азия. Тук вече в Москва биха не само наострили уши. Но в Анкара открито заявяват да се използват противоречията в Атлантическата система, за да се "изкове единен фронт срещу хегемонията с регионални държави, чиито интереси съвпадат с турските". С Русия, Китай и Иран, предимно, можело да се изгради нов баланс на силите, който да възпре действия на създавания блок срещу Анкара. Типично за Ердоган. С един крак на Изток, но и с очи вперени в Запада. Дали и докога може да се прилага тази "суверенна и независима външна политика на Турция", декларирана непрекъснато от турския президент, е въпрос с повишена трудност. Все пак Турция не е в състава на големите геополитически играчи.Светът вече ги посочи - Китай, Русия, САЩ.
Факт е, че Анкара се готви за регулиране на изключителните икономически зови в Източнато Средиземноморие. Според "Блумбърг" Турция подготвя закон за регулиране на зоните под морска юрисдикция в Егейско и Средиземно море. Това неминуемо ще създаде нов източник за напрежение в Източното Средиземноморие. Целта на Анкара е да засили претенциите на Турция върху потенциалните ресурси на природен газ.Ще използва правата на признатата само от нея Севернокипърска турска република в енергийното уравнение на Източното Средиземноморие.Бахчели, съюзник на Ердогановата ПСР, заявява в Меджлиса /парламента/ на Турция, че "всяка стъпка, която пренебрегва правата на Северен Кипър, зоните под морска юрисдикция и кипърските турци ще бъде посрещната с остър отговор". Забележително е, че се включва и Егейско море. Ситуация, която връща на дневен ред дългогодишните спорове между Турция и Гърция относно островите, континенталния шелф и зоните под морска юрисдикция. Защото така се продоставят на крайбрежните държави икономически права върху подводните ресурси, проучванията на енергия, риболовни дейности и научни изследвания.Особено в Източното Средиземноморие, където се намират запаси на природен газ. Границите на тези зони са от голямо геополитическо значение. Затова там са концентрирани толкова много големи играчи.
Анкара прецизира рисковете и предприема маневриране по темата. В период, когато Израел използва Гърция, за да засили регионалната си хегемония. Според Турция. Използва опасенията на Атина за собствената сигурност. Гърция, според Анкара, е най-яркия пример как Израел привлича държави към своя ос. Известният Варуфакис, бивш финансов министър на Гърция, дори написа, че "Гърция е най-големия пример за това как да станем като Израел". Двете страни дори са се споразумели да спират хуманитарни акции в подкрепа на Газа. Турция показва, че следи ситуацията отблизо. Затова се казва, че като мощна регионална сила и с външен министър като Хакан Фидан Анкара има шанс да си гарантира дивиденти при очаквано с тревога преразпределение на граници и зони за влияния в региона. За нас остава отново "къде е България в такава ситуация".