Виждаш ги и не можеш да се направиш, че не си ги видял.
Две момчета. Деца. Още миришат на училище, на енергийни напитки и евтини мечти. Стоят в метрото пред терминал за залози и пускат банкноти.
Това коментира във "Фейсбук" Чавдар Денков.
Само че те не купуват храна. Не си взимат учебници. Не носят лекарства на баба си. Не спестяват за нещо смислено.
Не.
Те “инвестират”.
Инвестират джобните, дадени от мама и тате, в поредната лъскава лъжа, опакована като шанс за “по-добро бъдеще”.
И това е най-страшното. Не самият хазарт. Не машините. Не екраните. А моментът, в който едно дете вече не мечтае да стане лекар, спортист, инженер, артист… а мечтае да удари коефициент 3.40.
Ето там умира обществото.
Не с войни. Не с кризи. Не с инфлация.
Умира тихо. На терминал в метрото. Между две спирки. Между реклама за кредити и оферта за “безплатен първи залог”.
После се чудим защо младите не вярват в труда. Защо искат всичко веднага. Защо не строят, а пресмятат коефициенти. Ами защото ние им показахме, че не знанието носи успех. Не дисциплината. Не характерът.
А шансът.
Една държава, в която децата знаят повече за футболни залози, отколкото за собствената си история, не върви към бъдещето.
Тя бавно, методично и с усмивка върви към разпад.
И най-гнусното е, че всички го виждат.
И почти никой не спира да гледа.