Европа оспорва издигането на експремиера на Карабах за наградата „Вацлав Хавел“

Близкият до Кремъл олигарх с арменски произход Рубен Варданян, който до 2023 г. оглавяваше проруската сепаратистка администрация в Карабах в качеството на т.нар. ”премиер”, е номиниран за наградата „Вацлав Хавел“ за човешки права за 2026 г.

Става дума за ежегодното отличие за защита на човешките права на Съвета на Европа (СЕ), присъждано от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).

В момента Варданян изтърпява в Азербайджан присъда по редица обвинения, свързани с тероризъм и военни престъпления. Само преди година същата паневропейска институция предупреждаваше за връзките на Варданян с Москва и настояваше за санкции срещу него.

Днес обаче съществува реална възможност той да използва европейска платформа за собствена политическа легитимация. Подобно решение би било сериозен политически и репутационен гаф, особено на фона на противоречивата му обществена и международна репутация.

Варданян придоби известност като основател и ръководител на руската офшорна финансова компания Troika Dialog. Според разследване на Organized Crime and Corruption Reporting Project чрез компанията са били прехвърляни средства на влиятелни фигури в Русия, включително на някои от представителите на близкото обкръжение на президента Владимир Путин

През 2019 г. 22-ма депутати в Европейския парламент (ЕП) призоваха Европейският съюз (ЕС) незабавно да наложи санкции срещу това лице, превърнало се в един от „портфейлите“ на руския елит. През януари 2022 г. Варданян, наред с други приближени до Кремъл фигури, беше включен в проектосписък за нови американски санкции.

“Рубен Варданян беше изпратен в Карабах от Русия”, коментира през януари 2023 г. британският депутат от Консервативната партия Боб Блакмън в недвусмисленото си изявление: “Трябва ясно да разбираме, че това е човек, срещу когото са наложени санкции заради руската военна намеса в Украйна”.

Британският депутат припомни, че компаниите на олигарха “бяха използвани и участваха в процеса на разширяване на руското военно присъствие както в Украйна, така и в Карабах.“

Самият Варданян също не полага особени усилия да се дистанцира от имиджа си на „човек на Москва“. В свои публични изяви той демонстративно избягва да осъжда руската агресия срещу Украйна.

Номинацията за наградата „Вацлав Хавел“ изглежда като пореден опит за положителен PR от страна на екипа на Варданян. Целта е да пренареди публичния му образ и да го представи като „защитник на човешките права“, а не като фигура, срещу която са налице тежки международни обвинения.

Още през 2024 г. близки до Москва среди се опитаха да го лансират и за Нобеловата награда за мир под претекст за „развитие на мирни инициативи“.

Тогава чешката редакция на CNN Prima NEWS коментира, че „кремълските пропагандни среди се опитват да използват международния авторитет на Нобеловия комитет”: “Само и само да реабилитират Рубен Варданян в очите на Запада“.

Острата реакция на над 120 депутати от държавите като Латвия, Литва, Румъния и Украйна, както и последвалата критика от страна на международните медии, обаче успя да осуети реализацията на този сценарий.

„Смятаме за недопустим и абсурден гротеска номинацията за Нобелова награда за мир на човек, който подкрепя тероризма и сепаратизма”, гласи общата позиция на парламентаристите.

Депутатите припомниха тогава, че лицето Рубен Варданян е “замесено в корупционни скандали” и, че този олигарх от години “спонсорира руската агресия в постсъветското пространство и съответно - е враг на Украйна.“

Сега европейските институции отново са изправени пред необходимостта да демонстрират последователност и да не допуснат европейска платформа да бъде използвана в интерес на кремълската военнополитическа машина.

Наградата „Вацлав Хавел“ следва да остане символ на защитата на човешките права, а не инструмент за имиджова реабилитация на личности с много противоречиво минало.

Николай Марченко, международен журналист (София, България)