Снимката на Валдемар Клингелхьофер от Нюрнбергските процеси запечатва безизразното му изражение, в което не се чете никакво разкаяние.
През 1948 година той е осъден на смърт за престъпления срещу човечеството. По-късно обаче присъдата му е намалена, а през 1956 година е предсрочно освободен.
Как един оперен певец става нацистки убиец
Всъщност преди да стане част от нацистката машина Клингелхьофер е оперен певец. През 1935 година той поема контрола над културния отдел на СД - службата за сигурност на райхсфюрера на СС. Като такъв той анализира например ефектите от нацистката пропаганда.
През 1941 г. Клингелхьофер се присъединява към „Оперативна група Б“, като според собствените му думи първоначално е работил като преводач. Оперативните групи са специални подразделения на Хайнрих Химлер, отговорни за избиването на еврейското население в Източна Европа по време на Холокоста.
Клингелхьофер се издигна до званието „щурмбанфюрер“ - длъжност, на която е нареждал или лично е извършвал безброй екзекуции.
Но защо един оперен певец би напуснал сцената, а после и удобната си работа в офис, за да убива в името на Хитлер?
"Профански кариеризъм"
Политологът Кристиан Глесел, който е автор на книгата „Да направиш кариера в диктатура“, има много простичък отговор - "от чисто профански кариеризъм“.
Още преди 30 години еврейската авторка Хана Аренд се противопоставя на широко разпространеното разбиране, че идеологическите убеждения са водещи, когато следи делото срещу военния престъпник Адолф Айхман в Йерусалим. „Не мисля, че е имал особена жажда за власт. Той беше типичният функционер. Идеологията, според мен, не е играла особено голяма роля“, казва тя още през 1964 година.
Емпиричните доказателства за наблюденията на Аренд Глесел и неговият съавтор Адам Шарпф откриват в хиляди документи от аржентинската армия. В данните, събирани от 1870 година, те разчитат следната тенденция - колкото по-зле се представя един офицер, толкова по-голям е рискът той да бъде изхвърлен от армията, а след това да се присъедини към тайната полиция. По време на военната диктатура в южноамериканската страна тайната полиция е била пълна с т.нар. провалени офицери, които са били готови да измъчват, убиват и отвличат, за да се докажат и да растат в кариерата.
Тайната полиция е пълна с "идиоти"?
„Често това са хора, които са били изхвърлени от системата или не са могли да се издигнат. В такъв момент хората прибягват до крайни мерки и доказват лоялността си, като вършат мръсната работа на режима, която никой друг не би искал да върши“, обяснява Глесел.
Интересът на Шарпф към темата започва с един случаен разговор. Когато той е в Аржентина, един мъж му казва, че всички в тайната полиция на страната били „идиоти“. Той наистина се замисля защо един диктатор, който много зависи от тайната си полиция, би разчитал на идиоти?
Всъщност всичко произлиза от структурата на армията, която е много меритократична. Тези, които не се справят, просто отпадат, а когато отпаднат - отиват в тайната полиция, за да спасят кариерата си. Там работят няколко години, а след това като награда получават по-добри позиции в други военни структури.
„Провалилите се са всъщност ресурс, от който един автократ може да се възползва“, коментира Глесел. В тази връзка меритокрацията не пази от автократизъм и разпад на демократичните системи, смята той. Дори напротив - подобна структура може да мотивира хората да вършат екстремни престъпления.
Неуспели в различни сфери, дори свещеници
„Коварното е, че резултатите са това, което мотивира. Когато знаете, че изоставате, тогава полагате допълнителни усилия“, казва Глесел. Двамата изследователи не се ограничават само с Аржентина, а разглеждат и отделни примери от нацистка Германия, Гамбия и Съветския съюз. Така се натъкват и на оперния певец Валдемар Клингелхьофер.
Много такива „обикновени хора“ влизат в структурите на нацистите без опит и трябва да се доказват. Точно от това се възползват функционери като Райнхард Хайдрих и Хайнрих Химлер, които ръководят СС.
Освен Клингелхьофер в редиците се срещат още юристи, професори, историци, зъболекари, дори един пастор - Ернст Биберщайн. Той работи в църковното министерство, но там са недоволни от работата му. В същото време обаче сътрудничи на СД, а когато е освободен от министерството, гради кариерата си там. През 1942 г. Биберщайн става ръководител на Оперативен отряд 6 към Оперативна група С в Киев, където отговаря за избиването на хиляди евреи.
Губещите са готови на всичко
Хайдрих и Химлер целенасочено създават среда на конкуренция в СД. Първият казва за оперативните групи, че в тях се дава „шанс да се докажат и да заслужат отличие“.
Всичко това не означава, че и идеологията няма пръст. Самият Клингелхьофер още през 1920 г. се е присъединил към антисемитския „Орден на младите германци“ и още преди да постъпи в СД е написал книга за „влиянието на евреите и масоните върху политическите събития в Русия“.
С книгата „Да направиш кариера в диктатура“ Глесел иска да отправи предупреждение - защото дори в стабилни демокрации има победители и губещи. Именно вторите искат да се издигнат и са готови на всичко.
Той дава примери с американския министър на отбраната Пит Хегсет, който преди е бил телевизионен водещ. И бившия бразилски полицай Марсело Ксавиер да Силва, който беше назначен за председател на Агенцията за коренното население при бившия президент Жаир Болсонаро - въпреки че е откровен противник на правата на коренното население.
„Който не се учи от историята, тя го настига“, обобщава Глесел.
Автор: Джамила Пранге де Оливейра