Психология на злото: как д-р Менгеле избяга в Южна Америка

Йозеф Менгеле е нацисткият лекар, провеждал садистични експерименти с евреи в лагера на смъртта Аушвиц. След края на войната Менгеле, наричан "Ангел на смъртта", успява да избяга в Аржентина - с помощта на бивши съратници от СС, елитната част на нацисткия режим. Подобно на Менгеле, хиляди други успяват да стигнат до Южна Америка - с подкрепата на колаборационисти, германски емигранти, които им симпатизират, а в случая с Аржентина - с помощта на президента Хуан Перон, който е бил дълбоко свързан с европейския фашизъм.

Именно това е отправната точка за "Изчезването на Йозеф Менгеле" - драматичен филм, който проследява успешното бягство на военния престъпник от Буенос Айрес през Бразилия до Парагвай.

Филмът на немски език на руския режисьор Кирил Серебренников бе представен за първи път през май на филмовия фестивал в Кан. Сега той се прожектира и в кината.

Базиран на отличената книга на френския журналист и писател Оливие Гез, издадена през 2017 г., филмът рисува мрачна картина на причините и последствията от идеологическия екстремизъм на нацистите.

Един от най-издирваните мъже в света

Действието във филма започва през 1956 година, когато нацисткият военнопрестъпник живее в изгнание в Буенос Айрес под името Хелмут Грегор. Но израелски агенти, западногермански служители и ловци на нацисти са по петите му.

Филмът показва как пари, връзки и хамелеонски умения за промяна на външния вид помагат на един от най-издирваните мъже в света да се укрие от международното правосъдие в продължение на десетилетия. Менгеле, чиято роля във филма се изпълнява от актьора Аугуст Дил, в крайна сметка се удавя през 1979 г. на бразилски плаж, след като получава инсулт.

"Изчезването на Йозеф Менгеле" показва и друго: как човекът, провеждал брутални експерименти с концлагеристи в Аушвиц, не може да избяга от миналото си. Самотен, болен и остарял, Менгеле живее под фалшива самоличност в Сао Пауло, когато синът му Ролф го открива. Той иска да узнае какво се е случвало наистина в лагера Аушвиц. Но докато новото поколение търси истината, Менгеле може само да повтаря фашистките лъжи, с които оправдава престъпленията си.

Какво се случва с военнопрестъпниците след края на войната? Има ли нещо като божия справедливост? Ще бъдат ли тези хора някога подведени под отговорност за действията си? Това са въпросите, които вдъхновяват Серебренников да екранизира документалния роман на Гез. В него авторът разглежда същността на злото. "Въпросът за кармата, наказанието, справедливостта - всичко това винаги ме е интересувало", казва режисьорът в в интервю с дистрибутора на филма.

Серебренников, който като критик на руския президент Владимир Путин в продължение на години е бил в родината си под домашен арест, съзнателно приближава зрителя до Менгеле, за да направи разбираем неговия начин на мислене. Този подход е частично вдъхновен от еврейската интелектуалка Хана Аренд. В хода на процеса срещу нацисткия престъпник Адолф Айхман, когото израелските тайни служби успяват да открият в Аржентина, тя разработва тезата си за "баналността на злото". Според руския режисьор тя гласи, "че чудовищата не се различават от обикновените хора".

"Става въпрос за това зрителят да бъде приканен да сложи маската на Менгеле, за да разбере, че пътят от нормален човек до престъпник и садист може да бъде ужасяващо кратък", добавя той. "В неговите очи той изобщо не се вижда като въплъщение на абсолютното зло. В Аушвиц е имало много други лекари - защо точно той да бъде държан отговорен?" В същото време режисьорът подчертава, че този подход в никакъв случай не бива да предизвиква съчувствие. "Съчувствие към Менгеле е невъзможно", казва Серебренников.

Той е бил вдъхновен и от романа на Джонатан Лител "Доброжелателните" от 2006 година. В него бивш офицер от СС, който след войната води приятен живот във Франция, разказва за своите убийствени изстъпления на източния фронт.

Освен за централния си герой, "Изчезването на Йозеф Менгеле" разказва и за мрежата от хора в Европа и Южна Америка, които са защитавали, финансирали и укривали Менгеле чак до смъртта му. "Злото не е само Менгеле, а и всички тези хора", казва Серебренников. "Много от тях са се измъкнали без наказание."

"Много болезнена тема"

Серебренников, който в момента живее в Берлин, споделя, че е трябвало да научи много за това как поколения германци са се примирявали с историята. За целта той е интервюирал актьори, журналисти, продуценти, за да чуе истории за техните баби и дядовци и за живота им преди и след войната.

"Мнозина мълчаха, това е много болезнена тема за тях. Но може би филмът има потенциала да предизвика сериозен дебат. Това би било добре", казва режисьорът. Тъй като крайнодесните идеологии преживяват ренесанс по целия свят, "Изчезването на Йозеф Менгеле" иска да напомни на зрителите и за опасността от догмите.

"В момента сме заобиколени от силно идеологически системи", казва продуцентът на филма Феликс фон Бьом. "Надявам се, че с точното си описание на идеологическото тесногръдие филмът ще допринесе за това хората да не се поддават на идеологии от какъвто и да е вид", допълва той.

Автор: Стюърд Браун