Класическият пример за новина “човек ухапа куче” (а не обратното) се материализира с нападение на нечовек срещу много малко кученце.
Акцентирам върху “много малко”, защото този факт прави зверската му злоба особено налудна и подла. Щеше ли да посмее този екземпляр, представител на най-лошото в нрава на двукраките, да прояви агресия срещу някой пес, способен да му отхапе крайника?
Има късмет изродът, че живее все пак във време и страна, където му се полага наказание по закон, предвиждащ да бъде въдворен между себеподобни, но далеч от едно кучешко отмъщение, каквото му се полага по правилата на джунглата, според които щеше да бъде наказан, като бъде хвърлен на кучетата – на подивели от глад вълчаци.
Да ритнеш и да убиеш безобиден мъник, който носи обич и радост на нормалните си стопани, е престъпление от страст към престъплението като себеизявление, израз на омразата и презрението към живота на уязвимите ни спътници в живота, каквито са най-древните приятели на човека.
Опитах се да се сдържа, но не успях. За което не се извинявам.