За Русия трябва да стане факт, че Украйна е европейска държава, че украинският народ има правото на собствен избор. И взаимните ни отношения трябва да се градят, като се отчита този много важен момент. Това заяви в интервю за Факти.бг посланикът на Украйна в България Микола Балтажи
Украйна се бе запътила към Евразийския съюз, но сега, при този конфликт, какво мислите, че ще се случи?
Много ви благодаря за този въпрос, той може би е ключов. След като дойде на власт новото правителство, Руската федерация разпространи мита за преврат и бандеровци, вкара войски в Крим и го анексира и продължава неприкритата агресия в Източна Украйна. Но това е само предлогът, а целта е да се накаже Украинската държава за нейното решение да подпише спогодбата за асоцииране към ЕС, което означава отказ от Митническия и Евразийския съюз. Последните две структури са постсъветски формирования и някакъв пребоядисан Съветски съюз начело с Руската федерация. Ние това го отказахме, това не е нашата цел, Украйна е европейска държава и Небесната сотня, която загина и пожертва живота си и сега продължават да гинат украинци за Европа и европейските ценности, това си струва.
Трябва да разберем, че Руската федерация с нейното агресивно поведение даде отговор на този въпрос. Няма никакво съмнение, че тук ние можем да бъдем „благодарни” на руското ръководство, което консолидира украинската нация за идеята за европейска интеграция. Мисля, че бъдещите отношения с Руската федерация няма да бъдат лесни след това, което тя си позволи да направи –православна държава да вдигне ръка срещу друга православна държава, която е люлка на Киевската Рус... Ще минат много години за да се нормализират отношенията. Аз не мога да си представя тези отношения да се нормализират, ако не се върне Крим, който бе откраднат от Украйна. И временно окупирана територия. За Русия трябва да стане факт, че Украйна е европейска държава, че украинският народ има правото насобствен избор. И взаимните ни отношения трябва да се градят,като се отчита този много важен момент.
Доколко е реална заплахата Украйна да прекъсне транзита на руски газ ?
Разбирам безпокойството, което се появи, но нека не забравяме едно: че Европа демонстрира солидарност и за нас това е много важно. Русия води не само неприкрита военна агресия, не само информационна война, но и война в областта на енергетиката и икономиката. И тук последните действия, преговорите по цената на синьото гориво, не дадоха резултат. Всъщност пакетът, предложен от Европейската комисия, бе отхвърлен от Руската федерация, а Украйна го подкрепи. Кремъл желае лансирането на “Южен поток”. След като не се договорихме за цената, и двете страни се обърнахме към арбитража в Стокхолм. Ние не получаваме руския газ, но гарантираме транзита му към Европа. Законът, който бе приет от Върховната рада, предвижда ограничение или прекратяване на енергоресурсите през украинската територия. Това не означава, че щом парламентът еприел закона, и Съветът за национална сигурност и отбрана автоматично приема решение. Мисля, че това няма да бъде направено и без консултации и с ЕС. Приехме закон, който ще позволи да играем по европейските правила в енергетиката. Украйна е членка на енергийната общност и със закона се позволява на фирмите от ЕС и САЩ да участват в модернизацията и приватизацията на газопреносната система на Украйна, като се спазва пакет 51 на сто за Украйна. Това също ще позволи тази сфера да бъде по прозрачна.
Има и идея, която се подкрепи от ЕС, за изкупуване на газа на границата с Русия. Според нас това е добро решение и то ще изисква нови договорености с нови контрагенти, но пак ще има повече прозрачност, като газът ще се изкупува на не по-висока цена, а на по-ниска най-вероятно. Украинската газопреносна система остава ключов фактор за руския износ на газ. В същото време Украйна търси алтернативни източници и трасета, като от началото на септември ще вкара газ от Словакия, а не само от Полша и Унгария.
Как бихте коментирали свиването на президентските правомощия в Украйна – предложение, което дойде от самия президент Порошенко?
Това е един от най-чувствителните моменти в политическата система на независимата украинска държава, защото винаги е имало опити да се прекроят тези пълномощия между президент, правителство и парламент. През 2004 година, като компромис да се излезе от кризата, беше предложен преход към парламентарно-президентска република. Но предишният президент още през 2010 година чрез Конституционния съд върна президентско-парламентарната република. Едно от първите решения на новата украинска власт беше възстановяването на парламентарно-президентската република. Аз мисля, че най-добрият път - и това се прави в момента - през извършването на конституционна реформа.
Също проблемът на Украйна, но и на други млади независими държави, е в това, че се приемат добри закони, но не се изпълняват.
Едно от ключовите положения на конституционната реформа ще бъде децентрализация на властта. Може би президентът Петро Порошенко е един от първите, които говорят за по-малко правомощия и даване на повече власт на регионите - това, което изискват примерно Луганск и Донецк, което можеше да го направи и Крим, но не го осъществи. Ако Крим искаха да получат повече правомощия, то ги имаше достатъчно, тъй като Крим е автономна република и е уникално образувание. Дори не си ползваха правомощията напълно, но можеха чрез диалог с Киев да постигнат много повече, според Конституцията на Украйна. Повече правомощия за регионите, включително финансови ресурси и кой език да ползват Това обаче трябва да премине през демократични процедури, през обсъждане и диалог и презконституционна реформа, които в момента се извършва.
По темата работи и Калина Петрова