Изкривена действителност или „истината“ по руски

Анализ на Микола Балтажи, Посланик на Украйна, специално за Факти.бг

Какво е нужно на една държава за пълноценно демократично развитие? Честна и открита власт, ефективна държавна политика, обществена консолидация, спокойствие и мир в обществото и липса на външни заплахи.

Струваше ни се, че в Украйна бяха формирани всички необходими за това условия.

Общата борба срещу корумпираната власт силно обедини народа.

Преходното демократично правителство обяви редица необходими за държавата реформи и ясно определи курса и на развитие. Без престъпни заповеди за унищожаване на собствените граждани мирът и спокойствието трябваше най-накрая да зацарят по улиците и площадите на страната.

Никой не можеше да си представи, че именно тогава, когато сякаш всичко най-лошо вече беше минало, един от най-големите стратегически партньори на Украйна, приятелска съседна държава, ще забие нож в гърба, казвайки при това, че само дава едно приятелско рамо, за да помогне.

Русия наруши териториална цялост и държавния суверенитет на Украйна. Тя превзе част от украинска земя – полуостров Крим. Направи го цинично и лицемерно, възползвайки се от пребиваващия си там Черноморски флот. При това, не и истигна нито мъжественост, нито искреност, за да назове нещата с истинските им имена.

Русия отправи предизвикателство не само на Украйна.

Отправи предизвикателство на цялата международна общност: тя наруши установените международни правоотношения, пренебрегна съществуващите двустранни и международни договори и задължения, фактически съсипа световното устройство, което мирът и стабилността осигуриха след Втората световна война.

Но главната дързост беше „с какъв сос“ беше поднесено всичко това пред света. Сравнявайки действията на своите бойци с мирния протест на Майдана, наричайки собствените си военни „местна самоотбрана“ и представяйки режисирания и проведен под дулата на автоматите „референдум“ за демократично волепроявление на населението на Крим, Москва прояви висше лицемерие. А декларираната предпоставка за всичките и действие беше стремежът да „защити руснаците и рускоговорящите граждани от потисничеството и фашистите“, за които неизвестно защо никой в Крим не е чувал и съответно не е виждал – като цяло заслужава номинация за награда „Оскар“: така изкусно беше разиграна тази информационна игра в очите на собствения руски народ.

Днес вече жителите на окупирания Крим усещат колко струва тази „приятелска помощ” на Русия.

Постоянно увеличаване на цените в Крим, липса на питейна вода и енергоресурси, вилнеене на престъпността и масово присъствие на въоръжени войници. А още преди това – нарушаване на човешките права, вакханалия при запазването на имуществените права на украинските граждани, принуда за отказ от украинско гражданство и избирането на руско такова.

Но апетитът идва по време на ядене

и след аншлуса на Крим Кремъл премина към втори етап от войната в Украйна. Този път той започна секретна операция в източната част на страната, придържайки се към същия принцип, като в Крим. Първо – разгръщане на професионална армия и наемници на територията на Украйна; второ – финансиране на местни радикали и престъпници за позициониране им като „проруски сили” и трето – опитът всичко да се представи по такъв начин, сякаш е започнало насред страната. Макар, за разлика от Евромайдана, това не е вътрешно въстание, а пълномащабна чуждестранна агресия срещу Украйна.

Съществуват убедителни доказателства, че специални войски си развиват дейност на украинска земя. И това не са украинци, а професионални руски наемници, които водят война на територията на Украйна.

Някои персони си били забелязани в Крим, някои лица са познати още от Грузия от 2008 г. Диверсанти с руско гражданство в момента биват задържани из цялата страна. Тези и други факти, в т.ч. прихванати разговори и радиосигнали, потвърждават, че това са чужденци, завоеватели.

Русия смята, че е намерила надежден начин да води война – без да назовава нещата с истинските им имена и категорично да отрича истината. Но лъжата си е лъжа и агресията си е агресия, независимо от това, по какъв начин ги нарича Русия и колкото и огън да раздухва руската пропагандна машина.

Светът трябва да вижда това. Доказателствата са навсякъде.

На 13 април Русия инициира заседание на Съвета за сигурност на ООН, за да „изкаже загриженост” по случай ситуацията, която реално сама създаде. Но незнайно защо тя не инициира никакви заседания на Съвета, когато хиляди хора бяха убити в Чечня?

Този път, ако Русия наистина е загрижена, то има три очевидни лесни стъпки, които могат да регулират кризата:

1. да престане военната и информационна агресия и намеса във вътрешните работи на Украйна;

2. незабавно да започне процес за регулиране;

3.да се върне към придържане към нормите на международното право.

Добросъвестно изпълнявайки своите задължения, поети в Женева, Украйна вече приложи редица важни мерки. Правителството внесе във парламента проектозакон за амнистия на участниците в масовите безредици.

Правоохранителните органи продължават да изземат нелегално оръжие от населението. Кабинета одобри разпоредба, според която трябва да започне широко обсъждане на промените в Конституцията в посока към децентрализация на държавната власт.

То също така активизира дейностите по реализиране на Концепцията за реформиране на местното самоуправление и териториалната организация на властта.

Ще бъде установен специален статут за руския език и за всеки друг език

на територията на съответната териториална общност и защита на тези езици. Парламентарната коалиция се обърна към всички политически сили с призив да подпишат Меморандум за споразумение и за регулиране на ситуацията в Източна Украйна.

Активно се работи върху всекидневна основа със ОССЕ, САЩ, ЕС и РФ. Същевременно, руската страна фактически бойкотира изпълняването на Женевските договорености.

Истината е, че политическата криза в Украйна беше причинена не от „бандеровците“, „националистите“, „фашистите“, „държавен преврат” или от намесата на Запада, както твърдят кремълските пропагандисти, а от очевидното нежелание на руското ръководство, избрало пътя на насилственото реанимиране на Съветския съюз и реваншизма, да признае съзнателния

цивилизационен избор на украинския народ за европейска интеграция.

Именно затова милиони украинци приложиха законното си право и след Вилнюс излезнаха на Евромайдана, защитавайки своите свобода, достойнство и бъдеще.

В момента на унитарната и единна украинска държава се опитват насила да и наложат федерализъм като форма на държавно устройство, сякаш тук самата Руска федерация може да бъде положителен пример. Но истината доказва, че самата

Русия все още е много далеч от стандартите на демокрацията.

Нека като за начало да осигури същото ниво на правата за украинците в Русия, каквито имат рускоговорящите граждани в Украйна.

Страна, която през ХХІ в. се поставя над международното право, и двустранните си споразумения, страна, самата която провежда антитерористична операция в Северен Кавказ, а в същото време изнася тероризма в Украйна, няма моралното право да ни дава съвети. Украинците сами ще се оправят с проблемите си, без безпардонна външна намеса.

Новата украинска власт вече доказа своята ефективност и прави всичко възможно, за да върне страната на пътя на стабилност и реформи, в това число за осигуряването на провеждането на честни, прозрачни и демократични президентски избори на 25 май. Но за тази цел не трябва да ни се пречи. И не трябва да се продължава с илюзиите, че Украйна може да бъде завлечена в тоталитарното минало.

С агресивните си действия на православна страна, позволила си

да вдигне ръка срещу друга православна държава, люлка на Киевска Рус,

руското ръководство „помогна“ на украинците окончателно да направят своя избор. Понеже както гласи една друга руска поговорка, насила хубост не става. Затова ние се стремим да се присъединим към европейската общност и ценности, защото демокрациите не воюват срещу демокрации.

Днес Украйна преживява най-трудния период за цялата си независимост. Тя няма да се примири и няма да отстъпи пред агресора.

Най-добрият отговор, който в момента може да даде Украйна, е динамично да следва европейския път. В противовес на агресията и неприятелските действия. Заедно и с подкрепата на приятели. За своя народ и своето бъдеще.