Анализът е на Васил Калинов
Преминалите избори са нагледна илюстрация на състоянието на българското общество- 25 години след 1989 г. Какво точно се случи тогава и какво е днес, и защо се чувстваме по-малко българи сега? Едно е ясно, че днес сме по-бедни и духовно и материално. Имаме по-малко мечти и се чувстваме като изгубени в големия свят на можещите и проспериращите. Топим се като нация в съвременния свят.
Отминалото политическо събитие ще роди много разсъждения, може би политиците ни ще ги определят като крачка напред в демократичното ни развитие, учените ще пишат дисертации и трудове, народа ще стиска зъби от злоба, а заобикалящият ни свят ще ни гледа с учудване и недоумение.... Едва ли някой разумно мислещ ще оспори, че тези избори показват краха на едно държавно устройство, което „върхушката” не признава. Изборите заложиха поредната мина в българското общество, доколкото можем да говорим за такова. Те показват неспособността ни да разберем истината, че няма кой отвън да ни пише рецептите за собственото ни изцеление.
* диаграмата е взета от споделено във FB
Какво показват резултатите: сами ги виждате. До тук се стигна, защото, особено през последните няколко години се извърши един „невидим”, режисиран държавен „преврат”. Заобикалят се Конституция и закони. На кого в България не е ясна нищетата на държавните институции ? Ние имаме само „фасаден парламент”, изпразнени от дух и съдържание институции, живуркащи политици, далавераджийска икономика, употребявано и манипулирано гражданско общество и нито една ефективно функционираща система- здравеопазване, образование, наука, правозащитна система, да не говорим за армия, полиция, местна власт и т.н.
Политическата върхушка усещайки своят крах и несъстоятелност припряно стъкми избори, за да закърпи за порден път дрипавата си същност.
Тези дни ще се свика новоизбрания парламент, който практически не представлява българския народ. Много лесно могат да бъдат напаравени следните изчисления и посочени следните факти: Защо 220 хиляди бюлетини са недействителни, защо в някои избирателни секции 70-80 % са за 1 партия, как така в цели региони, за които няма никакви предпоставки да доминира дадена партия, тя за няколко седмици да „спечели сърцата на хората”. Никой не може да спре гнева на народа от това, че отоново е използван, излъган и употребен. В същото време задкулисните играчи, които си въобразяват, че са присвоили държавата и си правят каквото поискат въобще не се притесняват какво правителство ще бъде „натъкмено”.
Каквото и да бъде то, ще бъде марионетка за тях. Ще имитира, защото проблемите са толкова тежки, че не могат да бъдат решени от хора, които мислят само за себе си и господарите си.
Избирателният кодекс се превърна в инструмент, за да се случва всичко това. Той не отразява и не решава трайно обществените отношения в страната. Тези избирателни правила са унизителни и фасада на бездарието на самозвани законотворци. По мои изчисления около 500 000 гласа са изтъргувани. Раздадени са „ мотивиращи социлани помощи” за около 35 -40 млн. лв. Партиите получаващи огромни субсидии от бюджета на държавата„благородно” ги раздават в изборния ден и трупат мандати. Нима мислите, че ще се намеси ЦИК, Прокуратурата, Сметната палата, да не говорим за Служебното правителство, назначено с Указ на Президента, чиято основна задача е да организира провеждането на демократични и честни избори. Не се притеснявайте – няма да го сторят, те са поставени там да мълчат. Като прибавим към това дерибейството на десетки кметове, които са превърнали общините си във „феодални владения”, а избирателите си в „крепостни селяни”...А като прибавим към това стотиците бизнесмени, които заставят подчинените си и техните семейства да гласуват правилно. ...А като прибавим към това ролята на силовите групировки, натиска на държавните институти, полицейщината... На някого това да не е известно? Няма да е лошо, ако за всеки от 240-те народни представители се направи една точна сметка - от къде, колко гласове е получил. От сега предчувствам жалката картина на рушащия се фундамент на българската държава - Народното събрание. И това е само щрих от голямата трагедия. Толкова ли бързо забравихме как бе избран президентът на държавата? Нима не ни е ясно, че поредния кабинет след избирането му става „недосегаем” и парламентарният контрол е просто една бутафория. Както всъщност и всички институции, които са създадедени да обслужват обществото се превръщат в държава в държавата.
Да, преминаха едни избори 25 години след 1989 г. и днес България е по-жалка и българина по-унизен. Нека да ни занимават с Южен поток, с Русия, Украйна, нека говорят за ЕС и НАТО... нека ни правят все по-млако мислещи и граждани. А европейските субсидии ще продължават да се превръщат в частни самолети, яхти, скъпи имоти у нас и в чужбина, ще се редят бездарни министри, ще се имитира политически живот, ще се имитира държава.
Поуката от проведените избори е, че те не могат да се затварят само в технологичната рамка на изборния процес. Една партия, ако иска да бъде истински защитник и изразител на идеи и да бъде фактор в определянето на политическите тенденции и процеси в развитието на държавата трябва да бъде адекватна на съвременните протребности на обществото. За мен главния извод от тези избори е, че сегашния политически модел не може да постигне това. От дискредитирани политиции аморални хора не можем да очакваме да са държавници. Директно казано - изборите показаха, че в този си вид ние не можем да се борим за нациналната си кауза - да живеем добре в родината си и да я има България.
Повече от 1 млн. българи в чужбина милеят да се върнат, но не и да живеят тук сега и заспиват с мечтите си да спечелят достатъчно, за да изкарат достойно старините си в родината.
Решението е едно, времето за други мина. Нужна е радикална промяна на Конституцията на страната и да градим истиннска демократична и социална държава. Жалко, че все повече хора мислят, че това е невъзможно.