В края на 2014 година станахме свидетели на грандиозна изцепка не от кого да е, а от министъра на образованието и науката на Република България Тодор Танев. Изпратихме старата година с ясното съзнание, че бъдещето на държавата – нейното образование, не е в добри ръце. Даже напротив, министърът на образованието е “като луд с картечница”, като “слон в стъкларски магазин” и други подобни, но с две думи – просто не е на себе си и не е на мястото си. От друга страна, може би не съм напълно права. Може би е съвсем на мястото си, вписва се чудесно в обстановката и матрицата, и крайно неадекватното му поведение е всъщност част от реда в хаоса, създаден далеч зад граница, там където никнат “идеите”, гръмко повтаряни като мантри от т.нар. представители на гражданското ни общество.
И какво би било началото на новата 2015 година, ако не започне с нова порция недомислици, изречени от министъра. Още на 4-ти януари, той затвърди усещането, че развитието на образованието и науката ни е мит и както сам посъветва учениците от Враца – тревожно очаквахме да чуем, колко млади българи са напуснали държавата ни, уж за празниците, за да не се върнат никога. На човек да му се прииска да емигрира от тази безнадежност. А и след като на министъра му е все едно дали тук ще останат експерти, образовани млади хора, които да са двигател за развитието на държавата, какво им остава на последните?!
Въпреки че обществото стана индиферентно към всякакви политически алабализми, има искрица надежда. Социалните мрежи буквално се взривиха от коментари и по двете изказвания на Танев. За всеобща радост този път коментарите бяха от неорганизирани хора, а не от платените драскачи, членове на фондации щедро финансирани от американското правителство. В типичния си явно хумуристично-глуповат стил, професорът отговори нещо, което не стана съвсем ясно: “Поднасям искрените си извинения на всеки, който се е почувствал засегнат от тази ситуация и от тенденциозната интерпретация на думите ми в един неформален разговор с ученици и учители. Уви, понякога неформалната реч крие рискове. Със сигурност е далеч по-безопасно да говорим с клишета, а също и да не се опитваме да отправяме предизвикателства към наследените догми.”. Аз лично не разбрах на кого се извини министъра – на Кюри, на маджарите, арменците и евреите, на Ломоносов или на Асен Златоров? И как по-точно могат да се интерпретират думите: „Мария и Пиер Кюри са най-великите химици, Нобелови лауреати, но Фредерик Жолио-Кюри е пълна нула в науката, обаче се жени за дъщеря им Ирен и взема фамилията Кюри, „за да се фука”. „На Фредерик му се е отворило по политически причини, защото е бил в Съпротивата като в „Ало, Ало”? Аз лично виждам само един смисъл, който със сигурност не произтича от “неформалната реч”. След като “оправи” учените, министъра се зае с Наполеон! С неговото име на уста и с фразата, че “се е взимал много на сериозно”, Танев влезе с апломб в новата 2015 година. За съжаление, тъй като речта му, вследствие на мисълта, не тече гладко, не разбрах, кое е лошото – че Наполеон “не е бил нищо повече от пълководец”, че в следствие от този, явно порок, не е бил извисен до нивото на министъра, който пък “не се взема на сериозно”. Бързам да се съглася за последното и да уверя Танев, че никой не го взема на сериозно.
Доста сериозно обаче от неговата уста прозвуча, че се обявява за напълно нов закон за образованието, а не да се “пришиват” нови текстове към съществуващия, който е на повече от 20 години. Преди това той сподели, че застава плътно зад новия законопроект, внесен от Милена Дамянова от ГЕРБ. Всеки, който има елементарна представа от образование (тук не включвам гореспоменатите по обективни причини), знае че системата на образованието е силно консервативна система, която, за да се реформира изсква много задълбочен анализ защо, какво и до колко трябва да се реформира, в какъв срок, с какви цели. Когато такъв род въпроси се изправят пред титан на мисълта от калибъра на министър Танев, мигом се изпаряват засрамени от собсвената си основателност.
Предложеният законопроект представлява низ от недомислия, целящи всичко друго, но не и реформа на образователната система. Какво имам предвид? Като знаем, че Европа твърдо застава зад качествено образование - достъпно за всички и осигурено от държавата, трябва да се придържаме към това основно изискване.
Новият закон, има няколко основни противоречия в това отношение. Например, предложението за образование до десети клас и допълнително обучение в продължение на две години, ще спре много от обучаващите се да получат възможно най-високо образование.
На следващо място се предлага Обществените съвети във всяко училище да участват пряко в дейността на учебното заведение, включително и учебната част. Участието на родители, местна власт, общественици е добро условие за успех, но в никакъв случай във вида, в който това се предлага. Кои са тези специалисти, които ще дават съвети по учебния план, как ще стигат до съгласие, защо всички ще се бъркат в управлението и контрола на училището? И всичко това в едно общество, в което ако трима души трябва да купят хляб, трудно ще се разберат какъв да бъде той! Училищното настоятелство от своя страна в същия закон дублира в голяма степен Обществения съвет и обезмисля мястото и ролята на учителите и директора на училището.
Бомба със закъснител е и текста по отношение на разрешаването на разкриването на духовни училища, при възможно най-облекчен режим за откриване. Това е една огромна опасност, защото ако до сега полицията и съдебните власти затварят места, в които се предполага, че има разпространение на радикален ислям, няма да могат вече да го правят, защото ще има параван, наречен духовно училище, регламентиран в закон.
След като години наред се говори, че наличието на три учебника по предмет е изключително глупаво, че е предпоставка за корупционни практики, че ако учебният материал не се различава (т.е. не се делят децата на по-умни и по-глупави), защо тогава да има три учебника и т.н., в проекто закона е обявено, че учебниците могат да бъдат безброй много.
Намалявянето на учебниците като бройка е изключително важно и необходимо. Най-напред няма родител, ученик или специалист, който с чиста съвест да каже, че сега предлаганите учебници са добре списвани, разумно, логично и увлекателно. Обучаваните деца и младежи не ги харесват, затрудняват се при усвояването на материала, не изпитват желание да ги ползват, защото са лоши. Истината е такава и никакви увъртания и високопарни изречения няма да ги направят по-добри. Колективите, които ги пишат са неподходящи и с това никой не се е справил в последните двадесет и пет години. Вярно е, че имаме разнообразие и право на избор, но от лошо поднесена стока. Намаляването на броя учебници ще улесни уеднаквяването на изучавания материал, по-лесното и безпроблемно преместване на учениците от едно учебно заведение в друго, както и по-лесен избор от страна на учителите. Подобряването на качеството на учебниците е основно изискване, а не увеличаването на броя им.
Законът препоръчва личностното развитие на детето, което ние искаме като общество, но то не става с постулати, а с обезпечаване на добра образователна среда, която с нищо не е обезпечена, а финансирането на системата изобщо не е осигурено. Трябва да се знае, че ако изобщо искаме нещо в образованието да се промени, трябва да се увеличи персонала в учебните заведения, във връзка с новите изисквания към образованието: личностното развитие на детето, децата със СОП, развитието на талантливите деца, повишаване на качеството на образованието и високо квалифицирани кадри, което се прави само с финанси, а не с приказки.
Правило при приемане на такива закони като този, които засягат цялото общество е широкото обществено обсъждане. То в известен смисъл бе проведено предишното правителство. След мащабна анкета, създадена от МОН, беше изработен законопроект, който също бе внесен в Народното събрание, малко след този на Милена Дамянова. Законът за народната просвета – алтернатива на предложението, трябва да бъде разгледан много добре и да се вземе всичко хубаво от него, а там можем да открием предложения за решение на много от лошо предложените варианти на Закона за предучилищното и училищно образование.
Омбудсманът на Република България, дава прекрасно предложение, което би трябвало да се прилага като правило към всички законопроекти, но най-вече към тези, с огромно обществено значение. Той предлага използване на всички възможности на двете предложения и осъществяване на дебат, без политически привкус и глупава партизанщина. Ако обаче дебатът по този толкова важен проблем минава в зала на Народното събрание, в която неправителствения сектор, представляван от организации с по трима членове и без грам дейност, които едностранчиво и субективно представят мнението си за предложените варианти, като изказват подкрепата си безрезервно за варианта на ГЕРБ, без да се вслушат в нито една забележка, препоръка или дори конкретна похвала, то тогава ние изцяло сме сбъркали представата си за широк и резултатен дебат.
Самодоволното поведение на Милена Дамянова доказва, че за тях законът е приет, пък каквото ще да става в залата, а това, че всички, които разбират от образование са против това недоносче, няма никакво значение за авторите.