Кървавият атентат в редакцията на парижкия сатиричен седмичник „Шарли Ебдо“, при който ислямски терористи убиха 12 души, потресе света, но не го уплаши. Милиони изразиха по недвусмислен начин своята солидарност с карикатуристите, а оцелелите сред тях продължиха с мисията на живота си – да защитават правото на свободно изразяване. Днес списанието отново излезе с пророка Мохамед на корицата, продължава и дискусията по темата. Достойна дързост или излишно наливане на масло в огъня? Има ли граници, отвъд които и най-свободният артист не бива да преминава? Възможно и допустимо ли е подобно творческо поведение и у нас? С тези и други въпроси от Факти.бг поканихме за коментар един от най-изявените български карикатуристи - Чавдар Георгиев. Двамата с неговата съпруга, украинката Алла, са известен творчески тандем за бързо реагиране, окичен с много международни награди, поддържат и всекидневна рубрика по актуални обществено-политически теми във вестник „Новинар“.
Г-н Георгиев, днес „Шарли Ебдо“ излезе с нова карикатура - на тъжния пророк Мохамед на корицата с надпис „Всичко е простено“ над него. Как го тълкувате? Може ли масовото убийство да бъде простено?
Може да бъде тълкувано различно. Мисля, че това е по-скоро някакво иронично отношение: че уж всичко е простено, а може би проблемите все повече ще се задълбочават. Защото едва ли смъртта може да бъде простена.
Днес стана ясно, че има нови заплахи към френска сатирична редакции. Смятате ли, че в най-(присме)хулното изкуство трябва да има някаква граница, отвъд която не бива да се преминава?
Имахме такъв спор с български колеги. Те твърдят, че Франция е извоювала своето право на свобода, равенство и братство още преди 200 години. Разбира се, свободата на словото е нещо прекрасно, което обаче по цял свят е общо-взето само на думи. Това се отнася и за самата Франция, където има теми, по които могат да се шегуват и да се подиграват, но примерно законът забранява всичко, що се отнася до осмиването на евреите и твърдението, че не е имало холокост. Има пострадал карикатурист от същото издание, уволнен заради антиеврейски карикатури – има в интернет материали за това. Така че, от една страна, има свобода на печата, а от друга – няма, след като съществуват теми, които са забранени. Така че и във Франция, мога да кажа, съществува свобода на печата в рамките на закона.
Вчера бе съобщено, че еврейски сайт е публикувал карикатури за холокоста, а католически вестник е осмял папите - нещо, което по-рано трудно би могло да се случи. Възможно ли е зверският атентат да доведе и до нещо позитивно: до либерализиране на отношението към табутата в историята и религията, до смекчаване на фанатизма?
Това зависи както от всеки човек поотделно, така и от самата страна. Ние тук също се усмихваме на карикатурите, които бяха пуснати във френския вестник, но това не значи, че ги приемаме, защото там има силни подигравки и с християнството. Не знам дали една карикатура на разчекната Дева Мария, публикувана в наш вестник, не би предизвикала също силна реакция, защото както има крайни мюсюлмани, така има и крайни християни. Във всяка страна ситуацията е различна. Ако ние тук сме по-склонни да приемаме шеги с християнството, примерно в Русия на Путин е абсолютно невъзможно в техен вестник да се появи каквато и да е подигравка с християнството. Ще следват най-малкото изхвърляне, политически преследвания; има и журналисти, които са намирани по канавките.
Възможно ли е ситуация като с френския „Шарли Ебдо“ да се възпроизведе и в България – като обект на терор, като гражданска позиция на творци и журналисти, като акт на солидарност с непокорните?...
България вече беше обект на терор в Сарафово. Мисля, че световният тероризъм действа не заради карикатурите за Мохамед, а ги използва като повод. Ако не бяха тези карикатури, те щяха да търсят някакъв друг повод или дори без повод – влизат и се взривяват по магазините... Тероризмът е явление, което показва, че в света съществуват големи, глобални нерешени проблеми и световните лидери и обществото по някакъв начин трябва да се стараят те да бъдат решени. Но те няма да бъдат решени, ако се подиграваме с религията - която и да е тя. Защото религията е връзка между хората, тя ни сплотява и ни прави силни.
Вие ставали ли сте някога обект на заплахи, чувствали ли сте се застрашени заради професията, която практикувате?
Никога, въпреки че наши работи са били цензурирани много пъти. Свалят ги - и толкова. А карикатурата има сила, когато се помести. Ако си я рисувам за себе си и я показвам на приятели, това няма никаква сила. Карикатурата е оръжие, когато се публикува в печата. Френският вестник е оръжие срещу исляма и те си го признават. Тяхна колежка от оживелите твърдеше, че целият им път като издание е бил белязан с тази борба. Как да живеят добре като мултикултурна държава съвместно с милиони мюсюлмани във Франция, това ще си го реши френското общество. Лозунгът отпреди 200 години „Свобода, братство, равенство“ дали е валиден и сега?! Тези 6 милиона мюсюлмани там братя ли са им, равни ли са? Ако са им братя и са равни с тях, трябва ли да ги обиждат? Това са въпроси, на които самото френско общество трябва да си даде отговор. Ние например сме по-толерантни: може би това се дължи на географското ни положение и на живота ни с турците столетия наред. Специално на религиозна основа сме много по-толерантни.
Били сте на дълга специализация в Париж, усещали ли сте там някакво междуетническо напрежение?
Два месеца живяхме в Париж през 2010 г. – прекрасен град, преизпълнен с култура, който е богатство за целия свят. В същото време, ако отидете в катедралата „Сен Дени“, където са погребани всичките им крале и е нещо като символ на Франция – тя сега е в центъра на арабски квартал. Тоест, светът се променя, Франция също се променя. В този квартал се говори на арабски, жителите спазват своите обичаи, жените са забулени. Няма как да не го забележиш. Това са новите французи, такива са новите реалности.
Самите французи искат ние да сме толерантни с ромите. Апелират за нашата толерантност към циганите, към животните - мечките бяха събрани, прибрани... Докато в Испания и дори в Южна Франция се убиват хиляди бикове на корида. Ако нещо тук стане, френският посланик пръв ще дойде да ни направи забележки. А и те не могат да намерят път едни към други.
В нашия парламент тази сутрин дори обсъждаха, че за последните 10 години няма абсолютно никакъв напредък в интеграцията на ромите. Значи, трябва да се търсят някакви други пътища, да намерим общ език, за да съществуваме заедно. Това е пътят към Европа и за самите французи. Свободата на изразяване е прекрасно нещо, но когато тя води до етнически напрежения и даване на повод на радикалния ислям да убива хора – това е просто ужасно.
Тоест не оправдавате крайните изяви на своите френски колеги?
Трябва ли да се води война с една религия, която изповядват милиард и половина от човечеството? Тогава нека поведат кръстоносен поход като едно време. Но те не са християни - те са атеисти и водят битка с всички религии. В крайна сметка един вярващ човек не приема нещата така.
Толкова силно оръжие ли е карикатурата, че буди толкова непропорционално голямо насилие в отговор? Все пак това са само едни рисунки...
Никой не може да оправдае убийството на хора, независимо какъв е поводът, и това го показа целият свят. Аз споменах, че това е просто един избран от тях повод, за да извършат онова, което са намислили. Никой не заслужава смърт заради няколко рисунки. Ние ги възприемаме предимно от хумористична гледна точка. Аз лично не одобрявам някои неща, други казват – прекрасно, свобода на израза трябва да има! Но не знам дали много от самите тези хора, които настояват „Да, трябва да има!“, дали самите те биха си позволили да го направят...
Доколкото знам, карикатуристи от мюсюлманския свят неведнъж са осмивали Христос и християнството. Не е ли признак на интелигентност да приемаш отношението на опонента, да се научиш да се смееш и над себе си?
Ние няма как да превъзпитаваме една хилядолетна култура. Каквато е впрочем и нашата. Трябва да търсим компромиси, за да можем да живеем заедно, да търсим път едни към други. Техните карикатуристи са изключително талантливи, с високо чувство за хумор. И постоянно се водят карикатурни войни. В арабските държави непрекъснато се организират конкурси, които са антиеврейски, а в Израел – конкурси, които са антиарабски. Защото карикатурата наистина е оръжие и, когато не осмиваш конкретна личност, тя се превръща в политическа агитация, в пропаганда. Тя засилва пропагандата, защото визуалното действа много по-силно от обикновените думи.
Чавдар Георгиев
карикатурист