Карикатуристът Шарб не падна на колене пред терористите

Стефан Шарбоние, главният редактор на френския сатиричен седмичник „Шарли Ебдо“, приживе често бе сниман с вдигнат юмрук. 47-годишният карикатурист, известен с професионалния си псевдоним Шарб, който е сред 12-те жертви на вчерашната терористична атака в редакцията на изданието в Париж, бе в центъра на цяла поредица предизвикателни кампании през годините, които разделиха общественото мнение: някои ги смятаха за мощни прояви на свободата на словото, а други – за ненужни провокации, припомня „Ню Йорк Таймс“.

През 2011 г. Шарбоние публикува серия пародии, представяйки пророка Мохамед за гост-редактор, след което офисът на „Шарли Ебдо“ осъмна опожарен. През 2012 г. той пренебрегна предупреждението на френското правителство и пусна остри карикатури на пророка, изрисуван гол и в сексуални пози. А както е известно, изобразяването му, дори и благопристойно, е забранено от ислямския канон. Единият от застреляните вчера бе полицейски офицер, назначен да охранява редакцията след тези дръзки епизоди...

„Дали наистина е проява на разум и интелигентност да се налива масло в огъня?“, запита тогавашният външен министър Лоран Фабиюс, когато от съображения за сигурност трябваше да затвори френски посолства, консулства, културни центрове и училища в близо 20 държави.

За мосю Шарбоние да говори, пише и рисува това, което мисли, бе въпрос на свобода, казват онези, които са го познавали и са следили работата му в списанието. „Те бяха толкова приятелски настроени, толкова весели. Не бяха доктринерски настроени. Обичаха свободата. Наистина не мога да разбера що за хора биха искали да ги убият“, описва редакционния екип Даниел Льоконт, автор на документален филм за „Шарли Ебдо“ и неговата битка за карикатурите на Мохамед.

Хората в колектива работели плътно заедно и често вечеряли заедно, разказва Франсоаз Мули, артистичен директор на „Ню Йоркър“, която е родена във Франция и е израснала с „Шарли Ебдо“ и неговите предшественици. „Те не се криеха зад своите рисунки. Бяха наясно с опасностите. Имаше запалителни бомби и заплахи, но те не искаха да се съобразяват с условията, които екстремистите им поставяха“, коментира тя.

Стефан Шарбоние бе в списъка на мишените на „Ал Кайда“, но бе заявил в интервю пред френския всекидневник „Монд“, че като несемеен човек няма зависимости, не се страхува от отмъщение и колкото и помпозно да звучи, би предпочел да умре прав, отколкото да живее на колене.

Когато през 2012 г. френският премиер Жан-Марк Аро заяви, че правителството ще забрани протести, планирани от мюсюлманската общност, Шарб пръв възропта срещу това, намирайки го за прекалено. „Защо да се забранява на тези хора да изразяват себе си? Ние имаме право да изразяваме себе си, те също имат това право“, каза тогава той.

Стефан Шарбоние, слаб мъж с дебели стъкла на очилата, е работил в „Шарли Ебдо“ повече от 2 десетилетия – през цялото това време изданието е представлявало провокация за мнозина, призна той пред „Ал Джазира“ през 2012 г. „Просто така се случва, че всеки път, когато си имаме работа с радикалния ислям, се появяват проблеми и се сблъскваме с реакции на насилие“, обяснява Шарб.

Скорошна карикатура на Шарбоние с мъж, облечен в стила на ислямските екстремисти, под надпис „Още няма атаки във Франция“, бе споделена в сряда в социалните мрежи и се оказа пророческа по един зловещ начин. В „балонче“ до фигурата на екстремиста е отбелязано, че той може до края на януари да представи новогодишните си желания...

Сред вчерашните 12 жертви на нападението са и двама от карикатуристите основатели на изданието – 76-годишният Жан Кабю и 80-годишният Жорж Волински, и двамата от размирното поколение, участвало в бунтовете от 1968-а. Убит бе и техният колега 57-годишният Бернар Верлак, известен с псевдонима си Тинюз.

„Художници, убити заради публикуване на карикатури – това е нещо, което не се е виждало от ХVІІІ век насам“, горчиво коментира Франсоаз Мули.

45-годишното издание – част от дългата и славна традиция на френския хумор и сатира, редовно осмива политиците, полицията, банкерите, религията и религиозните водачи – от папи до пророци. Броят от тази седмица дори включва пародия на дебат дали Исус Христос съществува.

Изданието се ражда в полемика през 1970 г., когато публикация на Кабю и Волински във в. „Харакири“, бива подложена на остра обществена критика, тъй като се шегува със смъртта на Де Гол. След това екипът е принуден да основе нов седмичник - „Шарли Ебдо“ („Седмичният Чарли“). Създаването му бележи момента, когато карикатуристите стават важни фигури във френската култура. През 1981 г. то спира да излиза, но 11 години по-късно списанието е възстановено.

Въпреки че тиражът му е едва около 30 000, „Шарли Ебдо“ успява неведнъж да предизвика национални и дори глобални полемики. През 2006 г. седмичникът единствен във Франция препечатва скандалната карикатура за пророка Мохамед от датския вестник Jyllands-Posten, което става причина за завеждането на съдебен иск от мюсюлманската общност в страната. Карикатурата може да събуди повече гняв и несъгласие, отколкото думите, защото е замислена да функционира по иконичен начин и може да бъде разчетена на всеки език. Целта й е да разклати статуквото, не толкова да подчертае дадени идеи, колкото да ги оспори, тълкуват експерти.

След атаките от 2011 г. Шарбоние е разтревожен за бъдещето на изданието, но продължава да подклажда полемики. „Той наистина мислеше, че онези хора са много глупави“, казва Даниел Льоконт. Според Франзоаз Мули, въпреки влиянието на тези художници над обществото, разстрелът на карикатуристите е плод на същия начин на мислене като този на фундаменталистите, които убиват деца.