С бунт и жива верига пред кметството, заплашиха жители на община Сърница, ако на изборите в неделя досегашният градоначалник Мустафа Аликанов отново се добере до кметския стол, както вече цяла седмица се хвали. Съгражданите му го обвиняват в присвояване едновременно на държавна, общинска и частна собственост, както и в и груб конфликт на интереси. И питат защо вместо да се влачи по съдилища, този човек получава рамо от най-високо място в държавата. Противниците на Аликанов са подготвили цял наръч с преписки и извлечения до премиера Бойко Борисов, за да му покажат какъв човек е бил принуден да подкрепи в битката за кметския стол. Сърничани настояват още зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов публично да обясни дали е запознат с бруталната кражба на язовир, осъществена от Аликанов през 2012 г. с помощта на велинградските общински съветници от ГЕРБ и РЗС, чиито кандидатури лично той е одобрявал докато ръководеше МВР.
Конкретният повод за възмущението им е, че преди три години, непосредствено след местните избори, Аликанов хвърля око на най-апетитните терени около язовира. Конкретната цифра е 10,8 дка, разположени в местността „Лочките“ /Воденицата/Мандрата. Щението му поставя начало на върволица правни абсурди и откровени престъпления, сложили тежко петно върху морала както на велинградския кмет Иван Лебанов, така и на цяла плеяда чиновници от общинската и областна служби по земеделие, общинските съветници на Велинград, окръжни и районни съдии и прокурори, пишат в писмото си скандализираните съграждани на кмета-земевладелец. Ето и хронологията, представена ни от Салих Чаушев, който вече четири години отчаяно се бори за право върху нивите на своите предци в Сърница, заграбени от кандидат-кмета:
След като в края на декември 2011 г. Аликанов си заплюва терените, решава да кандидатства за тях в качеството си на физическо лице. С партидата на баща си Халил Аликанов настоява да му бъдат трасирани (възстановени) въпросните земи от Общинския поземлен фонд, претендирайки, че някога те са били собственост на дядо му Мустафа. Искането му е правен прецедент, тъй като физическо лице няма право да иска трасирането на общински земи. По-големият абсурд обаче е, че още през 1999 г., общинската земеделска служба във Велинград признава право на собственост върху същите терени на лицето Ахмед Али Чаушев. Въпреки установената собственост, наследниците на Али Чаушев (сред които е и Салих Чаушев) нямат право да получат земите си, тъй като те попадат в землището на язовира. Връх в погазването на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи обаче е фактът, че язовирът е държавна собственост, а за обезщетение се ползват терени от общинския поземлен фонд. За един и същи казус общинската служба по земеделие - Велинград веднъж през 2011 г. отказва възстановяване на земите на наследниците на Чаушев, но само година по-късно охотно признава, хем че дядото на кмета някога ги е владял, хем че кметът има пълното право да си ги вземе, нищо че върху тях има изграден държавен обект. Добре организираната кражба се узаконява с гласовете на 15 велинградски общински съветници, избрани с листите на ГЕРБ и РЗС. Решението се гласува без кметът да декларира конфликт на интереси, и без нито един от общо 26-те присъствали на сесията общинари да повдигне въпроса на какво основание градоначалникът на Сърница е по-равен от своите съграждани. Фактът, че на Аликанов му се досвидяват дори дребните пари за държавните такси, дължими за възстановяването на имота, оставяме без коментар.
В навечерието на инфарктния балотаж, жителите на Сърница се питат кой от тях ще е следващият, чиито земи ще прилапа Мустафа Аликанов? Защото в най-младата българска община явно законът е на страната на силните.
Факти.бг разполага с документи по случая.