Цветан Цветанов пред ФАКТИ: Пеевски нямаше да бъде това, което е днес, ако нямаше подкрепата на Доган

Как гледа на демонстрацията на служителите в МВР, която бе изцяло в защита на оставането на Калин Стоянов като министър. Какъв политически противник е Делян Пеевски… Пред ФАКТИ говори Цветан Цветанов, лидер на ПП “Републиканци за България".

- Г-н Цветанов, помните ли датата 30 май 2013-а и какво се случи тогава в парламента?
- Помня добре целия май месец. Нека да припомня за 11 май - денят за размисъл, когато беше направена Костинбродската афера, която повлия на изборния процес, който беше на 12 май. Това даде една възможност на 29 май да бъде избрано правителството на Пламен Орешарски с гласовете на БСП, ДПС и „златния пръст“ на Волен Сидеров. След това на 30 май бяха отправени много тежки емоционални обвинения – безпочвени, разбира се, от Делян Пеевски към мен, който предрече какво ще ми се случи в следващите часове и делата, които ще започнат срещу мен. Това, което той обяви публично от парламентарната трибуна, се случи само два часа по-късно, когато вече прокурори и данъчни бяха в офиса да правят своите проверки. Повдигнаха ми се три обвинения, които, разбира се, нямаше съмнение, че ще приключат без никакъв резултат, но това, за голямо съжаление, беше началото на овладяването на държавата чрез институциите, които услужливо обслужваха модела КОЙ.

- Точно затова ви връщам към тази дата. Какъв политически противник е Делян Пеевски?
- Към онзи момент той под някаква форма се представи, че е незаобиколимият фактор при съставянето на правителството на Пламен Орешарски. След това, както помним, той беше предложен за шеф на ДАНС. След това гражданското общество излезе на протест, но тогава му се даде като възможност на Пеевски да увеличава влиянието си. Помним и 2014 година с КТБ какво стана. Когато вече имаш икономическия и институционалния контрол върху процесите в държавата, вече се превръщаш в един изключително опасен и сериозен политически субект. Това също означава, че всеки един, който е работил с него през последните години в парламента или е подкрепял под някаква форма изпълнителната власт с негово участие, трябва да знае, че срещу него може да се извадят неща, за които той дори и не подозира. Трябва тези, които са днес в парламента – особено през последните три-четири години, да внимават.

- Тогава – през 2013-а, Делян Пеевски беше депутат, а днес е съпредседател на ДПС. Беше определен за „феномен“ от Ахмед Доган, а днес са врагове. Каква политическа еволюция е това?
- На този въпрос, с тази конкретика е по-добре да отговори почетният председател на ДПС Ахмед Доган, защото той самият през годините е дал тази възможност на Делян Пеевски да представлява ДПС, а може би и в голямата си част лично от негово име. Това сме го наблюдавали във времето. Когато КТБ беше вече обявена във фалит, започнаха процеси за овладяването на много икономически дейности. Относно съпредседателя Делян Пеевски, то без подкрепата на Ахмед Доган и на ДПС той нямаше да бъде това, което е днес.

- Да се пренесем и към днешна дата. Вътрешният министър Калин Стоянов пак е „ябълката на раздора“ дали ще остане в служебния кабинет на Горица Грънчарова – Кожарева. Кирил Петков каза, че е министър на ДПС. Защо е важно да има вътрешен министър по време на избори?
- Пак ще се върна към 2013 година и Костинбродската афера, защото точно това се доказа. Тогава още определени сили нямаха контрол над вътрешното министерство, защото имаше служебен кабинет на Марин Райков, но с действията си успяха след това да овладеят МВР. Точно тогава започна да се овладява системата за сигурност. Помним как бяха закрити действащи структурни звена в МВР и бяха прехвърлени към ДАНС. Нека да припомним влиянието в процесите, които се контролираха и осъществяваха от Цветлин Йовчев и Владимир Писанчев към тогавашния момент. Днес вече МВР играе ключова роля при едни избори поради липсата на необходимата превенция и сигурност, с която трябва да се гарантира изборният процес.

И точно затова днес „ябълката на раздора“ е Калин Стоянов.

Нека си помислим през последната година и половина какви са нещата, които се случиха при неговото управление. И най-просто ще видим, че днес страната ни се нуждае от спокойствие, а то не може да бъде гарантирано от работата на Калин Стоянов като вътрешен министър. Вярвам, че сега новата номинация за служебен премиер в лицето на Горица Грънчарова-Кожарева ще направи трезва оценка и ще може да успокои бъдещия политически процес по провеждането на предсрочни избори.

- Ако Калин Стоянов остане, ПП-ДБ ще атакуват служебния премиер, ако не остане, ДПС на Пеевски ще атакува служебния премиер. Доволни няма да има. Какъв изход има…
- В самия ви въпрос си проличава колко несъстоятелни бяха Конституционните промени, които бяха осъществени преди няколко месеца. С тези промени се направи така, че никой не поема отговорност. Нито се търси политическа отговорност от тези, които номинират премиера и после министрите.

Никой не носи политическата отговорност.

И президентът вече е освободен от тази отговорност, и политическите партии, а само ставаме свидетели на политически интерпретации, които смятам, че са нездравословни. Това, което в момента смятам за добре, е, че е най-правилно да има действително нов служебен министър на МВР, а така и самата система ще бъде успокоена. Виждаме как професионалното ръководство и голяма част от професионалистите в МВР са подложени на постоянен стрес от страна на министъра на вътрешните работи.

- Видяхме и акция на служители на МВР, които излязоха в подкрепа на Калин Стоянов, защото бил диалогичен и най-после имало човек, с когото могат да обсъждат проблемите…
- Протестните акции на служителите на МВР са много ясно разписани в закона за МВР и те могат да бъдат в социалната, в икономическа сфера, за да имат по-добри условия на труд. За да може ръководството на министерството да осигури провеждането на едни нормални процедури и така да се преодолеят всички тези дефицити, които има в системата. Да припомня, че в последните години не сме видели никаква управленска програма, никакъв отчет на някаква управленска програма.

Само ще дам за пример защитните облекла на българските пожарникари, които са от 2012 година, когато са приключили последните процедури за закупуване на такова оборудване.

Към настоящия момент нямаме и не е проведена такава процедура за обновяване. Другото, което е добре да си припомним, е случаят от преди няколко дни, когато дете уби баща си със служебния му пистолет, нека да си припомним гонките с произвеждане на изстрели от служители на МВР, футболното хулиганство, което беше пред Националния стадион „Васил Левски“, когато пострадаха много хора. Да сме чули за някаква ефективност в съвместни международни операции или да е имало водеща роля на България на местно ниво в противодействието на големи престъпни групи, които имат огромно значение за стабилността на региона като цяло. Нещо такова да сме чули…