Изказването на Президента в Народното събрание е сериозен знак поне за две неща. И първото е, че държавният глава е принуден да признае, че политическата система в страната не е адекватна. Българският народ не вярва на партиите и институциите. Не изпитва респект от нито една от властите и няма усещането, че живее в държава. Второто, че Президентът за пореден път изпълнява политическа поръчка. Или президентската институция в сегашното си битие губи автентичност.
Формулираните от него 3 въпроса за провеждане на референдум по време на местния вот за задължително гласуване, електронно гласуване и смесена избирателна система(50:50) се оказаха , че не са били сериозен предмет на обсъждане на политическите консултации с политическите партии представени в Народното събрание. От поредния политически спектакъл, разиграл се с речта на държавния глава в българския парламент става ясно, че политическата власт се осъществява дирижирано, популистки или под диктовка.
Така водената политика „на парче” от и в страната, не кореспондира с дълбочината на истинските проблеми, които сериозно „тресат” българското общество и не съответстват на политическата зрялост на българския гражданин. Това, че отделни етнически групи и отделни социално уязвими слоеве на обществото са лесна плячка за манипулация и купуване, не означава, че народа ни е безхаберен и не разбира политическите машинации. Ясно е, че президентът иска да улесни своето преизбиране, но дали тези, които го използват, не мислят друго?
Избирателната система и технологията за провеждане на изборите са едно от планираните средства за подмяна на политиката с процедури. В момента този въпрос се използва не толкова за дебат, а за да отпуши натрупалото се общественото напрежение преди изборите и за да се имитира желание за промяна. Решението как ще се гласува, обаче чак на президентските избори, вече е взето и заиграването с референдума е скъпоструваща игра на демокрация за сметка на избирателите.
А що се отнася до въпроса за правенето на цялостна и последователна политика, политика, която да отчита външните и националните реалности- такава просто няма да има. Защото каквато и изборна система да бъде приложена, в политиката доминират хора, които обслужват корпоративни и лични интереси. Ще имитират огромна загриженост за решаването на едни или други „проблеми”, а в същност нищо няма да се промени, освен тяхното благосъстояние.
На България е нужна много дълбока политическа реформа, конституционни промени, които трябва да променят държавното устройство и върнат доверието на българският народ. Трябва да съсредоточим всички свои усилия в използването на националните ресурси за формиране на автентичен икономически облик, стимулиране на предприемчивостта, разширяване обхвата и подкрепа на всички български граждани, които искат да се занимават със стопанска дейност и участват в обществените процеси. Най- рационално и отговорно да използваме всеки лев, всяко евро. Сега се надпреварваме да повишаваме процента на усвояване на евросредства и всячески „замитаме” въпроса за ползата от тях. Крием се зад завоалирани отчети и доклади, зад гърба на Европейската комисия - „че така искат от Брюксел”. Не веднъж съм посочвал примера с „Фонд Земеделие”, който е „обрасъл” от обръчи от фирми, които определят правилата на играта. Наливат се милиарди под диктата на казионни браншови организации в услуга на едни и същи. Така едрите земеделски производители се добират до пари от програмите и субсидии, които в последствие изнасят зад граница. А само това ли е? Няма човек в нашата страна, на който да не му е ясно, че банковата система в страната обслужва не вложителите, не предприемчивостта, а само тези, които управляват банките и близките до тях фирми. И фрапиращия случай с КТБ ще бъде използван, за да се имитират действия, които в крайна сметка ще доведат до запазване на схемите за източване.
Така е и с това, което започнахме- избирателната система, която както и да се промени има за цел да съхрани политическото статукво. Защото то устройва хората с парите. Хората, които дърпат конците на политиката. Ако действително има воля за истинска промяна, то защо не се започне сега с промяна на начина на избиране, при формирането на местната власт? Защо сега не се въведе задължително и електронно гласуване? Защо не се пристъпи към административно-териториалната реформа? Защо не се въведе мандатност при избора на кметове? Защо не се предприемат законодателни промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация( ЗМСМА) и се спре дерибействането на десетки кметове, които са се превърнали във феодали? При сегашните условия каквато и система на избори да се приложи, те ще бъдат преизбрани, защото са овладели до съвършенство машинациите за получаване на гласове.
Голямото надиграване между държава и народ продължава. Можеш да излъжеш един човек един път, много пъти, но твърде скъпо се плаща, когато си въобразяваш, че това можеш да правиш с един народ.
Има ли Европа потребност да гледа безучастно? Едва ли, след като в Европейския парламент се чуват гласове, отпусканите средства по програмите за България да се управляват директно от Брюксел.