На 14 юни вестник "Сънди таймс" излезе с материал на първа страница, в който твърди, че китайското и руското правителство някак си са успели да се доберат до документи на Американската агенция за национална сигурност (АНС), изнесени от бившия служител на агенцията Едуард Сноудън, пише в статията британският журналист Райън Галахър.
Историята е разказана от анонимни британски правителствени служители, които дават редица важни твърдения, които за съжаление обаче са подкрепени с нулеви доказателства.
Заслужава си да минем през някои от ключовите моменти в историята, за да хвърлим критичен поглед към най-важните твърдения и да повдигнем няколко въпроса по тях:
1) "Русия и Китай са се добрали до свръхсекретни скрити файлове, откраднати от американския беглец Едуард Сноудън ... според висши служители от Даунинг стрийт, Министерството на вътрешните работи и службите за сигурност."
Дали твърдението всъщност е, че пълен архив от криптирани файлове е бил "присвоен" с груба декриптираща атака? Ако е така, как тези "висши държавни служители" са установили това? И защо руснаците и китайците ще твърдят, че са получили криптирани материал на първо място?
2) "...принуждавайки Ми6 да изтегли агентите си от случващи се в момента операции във враждебни държави. В документите на Сноудън е имало детайли за тайни разузнавателни техники, които биха позволили да бъдат идентифицирани британски и американски шпиони"
Това беше изненадващо, защото съм преглеждал документите на Сноудън и никога не съм виждал там да фигурират имена на активни агенти на Ми6, пише Галахър. Дали агентите са изтеглени като предпазна мярка? Като се има предвид, че правителството на Обединеното кралство всъщност не знае каква информация точно е изтекла от Сноудън, на първо място как тези служители знаят, че съществуват документи, в които се говори за оперативни работници на Ми6 и действащи операции?
3) "Москва е получила достъп до повече от един милион класифицирани файлове, съхранявани от бившия агент на АНС"
Сноудън многократно заяви, че не носи никакви файлове със себе си когато напусна Хонконг и отиде в Москва. Дали тази статия твърди, че той лъже? Ако е така, къде са доказателствата в подкрепа на това? Нещо повече, не съм виждал нищо което може да прилича на 1 милион документи в архива на Сноудън, така че не знам от къде идва този брой. О, чакайте:
4) "Сноудън, бивш служител в ЦРУ и АНС, изтегли 1,7 милиона секретни документи"
Тази цифра - 1,7 милиона е измислена от американски служители и оттогава тя е повтаряна многократно и безпрекословно от различни медии. Виждал съм документите; твърдението или намека, че са изтекли 1,7 млн. не е вярно.
5) "Високопоставен източник от Даунинг стрийт заяви: "Вярно е, че руснаците и китайците разполагат с информация".
Разбира се, че е така: те разполагат със същата информация, до която и останалата част от света има достъп чрез доклади и документи, публикувани от медиите. Ако твърдението е, че руснаците и китайците имат достъп до всеки един документ в целия архив (т.е. всички непубликувани материал), къде са доказателствата в подкрепа на това? Как служителите знаят? Дали спекулират? Това са сериозни претенции, а сериозните претенции изискват сериозни доказателства. Които за съжаление не са налични в случая.
6) "Защо мислите Сноудън се озова в Русия?", заяви високопоставен източник от парламента. "Путин не му даде убежище ей така."
Мислех, че това обвинение към Русия отдавна бе отхвърлено, но явно не. Реалността е, че Сноудън не е имал намерение да остава в Русия. Той се опитваше да стигне до Латинска Америка и се озова в Русия, защото паспортът му бе анулиран от американското правителството, в момент когато просто преминаваше транзит.
7) Източник от Хоум офис (службата за контрол на имиграцията в Обединеното кралство) зави: "Неговите документи са криптирани, но те не са напълно сигурни и сега виждаме как нашите агенти и активи са под прицел."
Значи британската служба за контрол на имиграцията намеква, че Сноудън е излъгал, че е взел документите в Москва? Как го е установила? И "целевите" активи - как източникът знае, че това се е случило, като пряко следствие от изтеклата от Сноудън информация? Има много други фактори, които играят роля тук и корелация не означава причинно-следствената връзка. Особено по отношение на Русия, за която тези анонимни британски "източници за сигурност" още преди месеци твърдяха - отново в "Съндей Таймс" - че са въвлечени в "нова Студена война" срещу шпиони на Кремъл, което се дължи на по-обширния въпрос за повишеното военно позьорство на Владимир Путин.
8) "Британски източник от разузнаването заяви: "Ние знаем, че Русия и Китай имат достъп до материали Сноудън"
Както отбелязах по-горе: руснаците и китайците имат достъп до документи и доклади публикувани от обществените медии разбира се, това е очевидно и вярно. Но твърдението, че те имат достъп до материали извън това? Ако е така, къде са доказателствата? Как този източник "знае" и какво точно "знае" той? Защо твърдението му е толкова неясно? Нека чуем какво знае източникът и така ние ще можем правилно да оценим и контролираме заслугите на твърдението.
9) "Не е ясно дали Русия и Китай са откраднали секретните документи от Сноудън или той доброволно им ги е дал, за да остане на свобода в Хонг Конг и Москва."
Ако това не е ясно, защо тогава в горния ред на историята се казва, че китайците и руснаците "са присвоили" документите? Ако Сноудън просто им ги е дал, защо е трябвало те да ги "присвоят"? И ако руснаците и китайците някак си са откраднали документите в криптиран вид, как са а) успели да се снабдят с тях на първо място (особено след като знаем, че Сноудън не е взел файловете със себе си в Русия), и б) разшифровали са криптирането?
10) "Дейвид Миранда, гаджето на журналиста от "Гардиан" Глен Грийнуолд, е задържан на летище Хийтроу през 2013 г., заради притежанието на 58 000 "строго секретни" разузнавателни документа, след като бил на посещение при Сноудън в Москва."
Това е грешно. Миранда бе задържан на летище Хийтроу, след като посети Лаура Пойтрас в Берлин. Той не беше на посещение при Сноудън в Москва и мисля, че това е първият път, в който някога съм виждал това твърди. Това не е вярно.
Всичко на всичко, за мен историята на "Сънди Таймс" повдига повече въпроси, отколкото отговори и по-важното е, че съдържа някои доста съмнителни твърдения, противоречия и неточности. Най-удивителното нещо в статията е пълната липса на скептицизъм, която тя показва към тези големи държавни твърдения направени зад завеса от анонимност. Този вид лековерни бръщолевения на правителствени отчети са обратното на добра журналистика, заявява Галахър.
Правителството има очевиден пряк интерес да изобрази Сноудън като ужасен човек, който е помогнал на "врага" - тъй като е сериозно ужилено от неговите откровения за шпионаж и политическия провал, който произтече в резултат от тях. Дори само по тази причина правителствените претенции трябва да бъдат разглеждани с повишено внимание, а не повтаряни дословно без да бъдат оспорвани. Трябва да има доказателства за обвинения от такъв мащаб. "Сънди таймс" има дълга и похвална история през която е успявал да накара правителството да се отчита пред разследващата журналистика. Но в този случай, за съжаление, вестникът е позволил самият той да бъде използван от безлични чиновници като мундщук.