Лидерите от Еврозоната след няколкодневни преговори с гръцкия премиер Алексис Ципрас постигнаха споразумение за трета спасителна програма за Гърция.
Председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер заяви, че вече няма опасност от напускане на Гърция от еврозоната, след като европейските лидери се съгласиха да предоставят на Атина трети спасителен пакет през следващите три години в размер на 82-86 млрд. евро.
Резултатът от преговорите може да бъде обобщен по следния начин.
След OXI-то (не - на гръцки език) на гръцкия референдум, ЕС каза NAI (да – на гръцки език).
“Grexit“-ът отмина“, увери Жан-Клод Юнкер, като допълни, че всички участници в преговорите в Брюксел са доволни от резултатите, постигнати след повече от 17 часа дискусии.
След произнасянето на парламента в Атина, решението за отпускането на нов заем да бъде потвърдено и от националните парламенти в Еврозоната. Едва тогава Еврогрупата ще може да започне преговорите, наред с останалите обвързани институции, по отпускането на новия заем от близо 82-86 млрд. евро.
До края на тази седмица гръцкият парламент трябва да подкрепи основната част от постигнатите решения, сред които и обособяването на фонд от 50 милиарда евро държавна гръцка собственост, който ще бъде управляван от надзорен орган. Той ще бъде разположен в Атина, а не в Люксембург.
Председателят на Еврозоната Йерун Дейселблум посочи, че чрез
управлението на тези активи ще бъдат трупани печалби
и от тях ще се извършват разплащания по дълга. Другата възможност е приватизирането на тази собственост и получените средства да се плащат на кредиторите.
В замяна на финансовата инжекция Атина трябва да създаде фонд за 50 млрд.евро, включващ предстоящите за приватизация държавни предприятия.
В списъка ще влезе Пристанището на Пирея, което е разположено на няколко километра от столицата. То е център на гръцката корабна търговия и едно от най-големите в Средиземноморието. Специалисти по морски транспорт очакват Пристанището в Пирея да се превърне в основна точка на азиатския внос в Европа предвид близостта му със Суецкия канал. Във фонда се очаква да влязат близо дузина регионални летища, така и държавни компании в енергетиката, транспорта и телекомуникациите.
Ангела Меркел уточни, че 12,5 млрд. евро от новата спасителна програма ще могат да бъдат използвани за инвестиции в страната, които да помогнат за икономическия растеж. Други пък 12,5 млрд. евро ще бъдат използвани за намаляване на гръцката дългова тежест.
Нови 25 млрд. евро ще бъдат предоставени за рекапитализация на гръцките банки.
Те сериозно пострадаха от непоследователната политика на гръцкото правителство в преговорите му с европейските партньори. Вече трета седмица продължава банковата ваканция в страната. Анализатори вече открито залагат, че тя може да се проточи с месеци.
С цел това да се избегне президентът на Европейския съюз (ЕС) Доналд Туск посочи, че финансовите министри от Еврозоната са се съгласили да се предостави мостово финансиране на Гърция.
По тази линия на Гърция се предвижда да бъдат предоставени капитали в размер на 7 млрд. евро за държавните нужди през юли, и други 5 млрд. евро за август. Получената свежа финансова инжекция ще бъде използвана за плащания по облигации към ЕЦБ, а също и да бъде изплатен висящият транш към МВФ от близо 1,58 млрд. евро.
Еврогрупата е готова, при необходимост, да се съгласи на по-дълъг гратисен период и на по-дълъг матуритет на гръцкия дълг, но след като бъде проведен първи успешен преглед по изпълнението на новата гръцка програма. Това разкриха пред медиите Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд. Двамата изключиха възможността за опрощаване на част от дълга.
В момента предстои Ципрас да защити сделката в гръцкия парламент... Атина се размина с предлаганата петгодишна карантина от Еврозоната, но по всичко изглежда, че в страната ще бъде наложен строг капиталов борд....