През последните месеци асоциацията, която повечето хора правят при споменаването на думата „Гърция” е „криза”. Въпросите, разбира се са, дали може южната ни съседка да бъде спасена, на каква цена и кой ще плати?
„За съжаление, Европа няма да спаси фалирали или фалиращи държави като Гърция. Европа спасява фалиращите банки. Политическият елит в Брюксел, заедно с националните правителства, стигна до етапа, на който жертват сигурността на гражданите на Европейския съюз (ЕС), за да защити корпоративните интереси на малък кръг маркет мейкъри – инвестиционни банки, капиталови влогове, Европейската Централна Банка, Международния Валутен Фонд и Световната банка”, казва Гергана Йорданова, банков експерт.
Гръцкият дълг вече е над 330 млрд. EUR като половината е собственост на различни европейски банки.
Къде са 330 млрд. EUR гръцки дълг?
| Европейски банки | 130 млрд. EUR |
| Гръцки банки | 72 млрд. EUR |
| ЕЦБ | 70 млрд. EUR |
| Европейски държави | 29 млрд. EUR |
| Европейски застрахователи | 15 млрд. EUR |
| МВФ | 15 млрд. EUR |
100% задължения. По данни на Morgan Stanley и UBS.
Къде са 330 млрд. EUR гръцки дълг?
| National Bank of Greece | 6.8 млрд. EUR |
| EFG Eurobank | 2.8 млрд. EUR |
| Piraeus Bank | 2.7 млрд. EUR |
| ATE Bank | 2.3 млрд. EUR |
| BNP Paribas | 1.7 млрд. EUR |
| Dexia | 1.3 млрд EUR |
| Commerzbank | 1.1 млрд. EUR |
| Societe Generale | 0.9 млрд. EUR |
| ING | 0.7 млрд. EUR |
| Royal Bank of Scotland | 0.5 млрд. EUR |
Отписани задължения при 50% отстъпка. По данни на Morgan Stanley и UBS.
„Все още не е постигната официална договореност колко процента от гръцките задължения ще бъдат редуцирани, но според информация на маркет мейкърите, най-вероятно ще се стигне до ситуация на 50% редукция. Средствата ще се върнат при кредиторите, а не при гръцкия народ”, обяснява Йорданова.
Интересно е да се потърси отговор какво прави България в тази ситуация, след като е член на ЕС. Държавата ни декларира пълна подкрепа на пакта „Евро плюс” и присъединяване към Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ). Това обаче има и своята цена. „На този етап вноската на България в записания капитал на ЕСМ е около 340-360 млн. EUR като това е неокончателна вноска. На втори етап от присъединяването си, България трябва да осигури стратегически финансов ресурс в размер на 2.6 млрд. EUR, което е гарантирания капитал при поискване. Така излиза, че участието на България в ЕСМ, е на стойност около 3 млрд. EUR. На този етап това е около 18% от БВП и над 100% от долния праг на фискалния резерв само за 2011 г.”, обяснява Йорданова. Постигнатите договорености превръщат България в чист нетен кредитор на ЕС и еврозоната. На второ място страната ни не получава абсолютно никакви гаранции за влизане в еврозоната, защото пакта „Евро плюс” и ЕСМ нямат нищо общо с присъединяването на България в еврозоната.
„В крайна сметка това, което българското правителство е постигнало и еднолично взетото решение от министър-председателя за присъединяване на България към пакта „Евро плюс” и ЕСМ, превръщат страната ни в един бедняк, на когото му се налага да плаща вересиите на богатите, или платец на чужди дългове. На този етап българския външен дълг е на второ място по размер на най-ниски стойности в целия ЕС” обяснява Йорданова. Същевременно българската вноска в ЕСМ е най-висока като номинална стойност. По този начин държавата ни трябва да плаща наказателна такса за това, че едва ли не поддържа най-ниските нива брутен държавен и държавно гарантиран дълг. „Същевременно, ако България се включи в т.нар. „борба за спасяване” на ЕС, еврозоната и за предотвратяване разрастването на световната дългова криза, подобни мерки само ще увеличат дълговото бреме на нашата страна. Мисля, че не бива да допускаме това и задача на всички нас е да направим така, че това да не се случи” е мнението на банковия експерт.